Aко има тренд в местни избори 2015 г., то той е в натрапчивата и повтаряща се пропаганда "Защо да гласуваш? Кметът вече е избран!".
С това коварно послание облъчват избирателите и то по същество си е черен пиар, защото целта е да откажеш колкото може повече избиратели на популярни кандидати да отидат до урните.
Посланието е коварно, защото на пръв поглед е дори доброжелателно към кандидата ("Мандатът му е сигурен"). Но всъщност залага капан.
Допреди седмица бодеше на очи точно отсъствието на този черен пиар! Или поне на пръв поглед. Има дребни заяждания, шеги, закачки, писма чрез медиите между партиите - главно между ГЕРБ и уж партньорите реформатори, отделни публикации понамирисват на медиен рекет... И толкова. И започваш да се питаш - как така изведнъж в страната на хейтърството и ударите под кръста политическите нрави станаха толкова цивилизовани и извисени?
Откъде се взеха толкова много джентълмени по партийните щабове?
Всички знаем, че тъкмо на кметски избори черният пиар е незаобиколим фактор, любимото оръжие на партийни мислители. Защо? Много просто - тези избори са мажоритарни, гласуваш за личност. А за черния пиар личността е конкретна мишена.
Много по-лесно и ефикасно е да удариш конкретния кандидат за кмет Х, отколкото на парламентарни избори да вземеш на прицел цяла партия. Компроматният удар там се размива.
Да вземем един среден град, където, да речем, гласуват 25 000 души. 2-3 хиляди от тях, ако си останат вкъщи, са достатъчни, за да преобърнат резултата, или поне да се стигне до балотаж.
И в големите градове действа същият механизъм, макар и в по-голям мащаб. Проблемът е, че на тези местни избори повече, отколкото на които и да е преди, имаме феномена "действащ и харесван кмет".
Те са популярни сред избирателите, показали са и са доказали, че си вършат добре работата, независимо че са от различни партии. Като започнем от София (
Йорданка Фандъкова), Пловдив (
Иван Тотев) и Бургас (
Димитър Николов), като минем през Велико Търново (Даниел Панов) и Ловеч (Минко Казанджиев) и стигнем до малки градчета като Попово (Людмил Веселинов).
Трудна работа е да се пребориш с такива кандидати, защото те имат избиратели не само сред симпатизантите на партиите, които ги издигат и подкрепят.
По-широк кръг от граждани са видели, че те променят населените си места за добро.
Тогава? Тогава хитрият ход е да повикаш на помощ пасивността, като тръбиш: "Ами те вече са избрани!" И да разчиташ, че част от избирателите ще си кажат "Тогава защо да се хабя да гласувам, и без моя глас ще стане."
Кой има интерес от ниска активност на 25 октомври? Веднага се сещаме за тези, които купуват гласове. Колкото е по-ниска общата активност, толкова повече натежава купеният вот. Той е константа, при него празно няма.
Плащаш - получаваш. Ако в града гласуват 70 000 души, ти трябват 7000 купени гласа за 10%. Ако гласуват обаче 50 000, 10% са 5000 гласа. С други думи, по-високата активност създава сериозен проблем на купувачите на вот - вкарва ги в по-високи разходи.
Така че, ако не упражним правото си на вот на най-мажоритарните от всички избори в България, ако се откажем да посочим конкретната личност, която харесваме, има риск да ни управлява най-голямата противоположност на мажоритарния вот по скалата на демокрацията - купеният вот.
Това ще е срамота. Странна работа - от една страна срещу фаворитите в много градове е пусната въпросната модификация на черен пиар. Интересно тогава, щом изборът им е абсолютно предрешен, защо толкова много кандидати са на терена срещу тях?
В София - 21 кандидати, в Пловдив - 16, в Бургас и Варна - съответно 11 и 10 кандидати. Хубаво е на мажоритарни избори да има широк избор. Но от друга страна, очевидно, че някои от претендентите ще съберат две дузини гласове.
А се очертават едни от най-сложните избори в последните 25 г. А познайте как ще се ориентира една възрастна жена от село, когато трябва да пусне четири бюлетини. Една - за кмет на кметство.
Втора - за кмет на общината. Трета - за общински съветници, където може да избере преференция. Четвърта - за референдума, където трябва да каже подкрепя ли електронното гласуване, или не. То е ясно, че ще има много сгрешени, невалидни бюлетини.
По-малко валидни бюлетини - това допълнително ще намали общия процент активност накрая.
Не че подозираме зад объркването на избирателя някакво политическо инженерство - сигурно е просто поредица от необмислени ходове.
Ще правим референдум заедно с изборите. Но далеч по-важните въпроси за мажоритарно гласуване и за задължителен вот отпаднаха заради тънки партийни сметки. И остана само: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?" Чудесно, само че дали хората разбират какво всъщност ги питат и какви ще са последствията при отговор "да" или "не"?
Както се казва, искахме да стане по-добре, а стана както винаги.
Срещу цялата тази комбинация от партийни сметки и късогледство лекарството е само едно - да се гласува масово. Референдумът за мажоритарен вот може и да не мина, но все още има начин човек да гласува мажоритарно за хората, които решават ежедневните проблеми в техния град, село, община.
Да объркаме сметките на тарикатите с черния пиар с масово гласуване.
Източник: Юри Велев/в. "24 часа"