Има си общи правила, които всички знаем: закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, вечерята дай на врага си. Това каза в интервю за Plovdiv24.bg д-р Тихомира Георева, гастроентеролог, диетолог, автор на специален режим срещу затлъстяването и борбата с метаболитния синдром.
Според нея, българинът обича да яде предимно вечер, на маса. Той е много стресиран. Вечерта, когато цял ден не сме се хранили, вече сме много прегладнели. Обаче, тогава рискът от това да бъдем още по-стресирани нараства, тъй като нормално кортизолът е най-висок сутрин.
Чрез закуската ние потискаме нивата му. По този начин ние потискаме нивата на стреса. Но когато ядем предимно вечер, тези нива не са потиснати и ние се опитваме да правим т. нар. "утешително хранене“, което още повече засилва този порочен кръг. И си казваме: да, ние се храним един път на ден, обаче пак сме дебели. Какво се случва с нас? Ние ставаме и по-депресирани. Тогава и нивата на растежните хормони спадат.
Ето защо децата пък също трябва да внимават с нощното хранене, защото нощното хранене блокира синтеза на растежния хормон и даже и на мелатонина, защото вечер мелатонинът се отделя, циркадният ритъм тотално се преобръща. Тогава тийнейджърите сутрин стават сънени, нямат тази работоспособност. А това още повече влошава и риска от диабет и преддиабетно състояние и води до намалена концентрация в училище.
"По принцип, най-физиологично е, както казвам на всички мои пациенти, 30-40 минути след ставане от сън да бъде закуската. Не мога да кажа точно каква. Аз съм я разделила на три фази. В едната – въглехидратната фаза, съм дала точно определено хранене, в протеиновата имам протеинова закуска, в мазнинната имам друг тип закуска. Като цяло закуската трябва да бъде пълноценна", посочи д-р Георева.
За да не променяме pH-то ни, не трябва да съчетаваме храни с различна алкалност и киселинност, защото това влияе много на стомашните сокове, както и белтъчна с въглехидратна храна, защото това много затруднява тази обработка. Затова казвам, в момента ракът на дебелото черво е с доста висока честота, съветва още специалистът.
Д-р Герева не препоръчва само плод за закуска, защото когато хапнем плод на закуска това е захар, която много бързо се резорбира, много бързо води до секреция на инсулин от панкреаса, в следствие на което кръвната захар рязко се качва, в последствие се стига до падане на тази кръвна захар и нямаме такава работоспособност.
Хубаво е закуската да е или протеинова закуска, или да е от сложен въглехидрат. Плод можем да хапнем примерно няколко часа след това, между закуската и обяда, но не под формата на фреш, тъй като там са извлечени най-полезните неща на плодовете – фибрите.
За обяда е важно да няма преяждане. Има едно правило – когато ни е най-вкусно, тогава трябва да станем от масата, да спрем да ядем.
Вечерята спрямо различния пациент е различна, в зависимост от това дали има нощен труд, в зависимост от това в колко часа си ляга. Добре е да има поне 2,5 часа отстояние. Вечерята трябва да бъде лека. За вечеря д-р Георева препоръчва салата, може с някакво месо, най-вече риба, може примерно да има сирене, но да не е изцяло протеинова закуска, тъй като разграждането се забавя в организма. Но най-добре е по-леката вечеря.