Д-р София Ангелова: Никотиновите рецептори при пушачите, които отказват цигари, достигат до нивото на непушачите до края на третия месец

Тютюнопушенето е болест, зависимост. Пушачите имат нужда от помощ и ние сме готови да помогнем. Това каза д-р София Ангелова – пулмолог и председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните заболявания в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус".

Национално проучване на Националния център по обществено здраве към Министерство на здравеопазването от 2021 г. показва, че 39,4% от българите пушат. За сравнение средното ниво в Европа е 18,4%. По последните данни на "Евростат" от 2023 г. България е на първо място в Европа по пушене, посочи д-р Ангелова.

Според нея фактор за нарастващите проценти на пушачите у нас е стресът. "В първите минути цигарата въздейства върху централната нервна система успокояващо и тонизиращо, защото се отделя допамин – хормона на удоволствието и щастието. Но той много бързо се изчерпва и настъпва желание за нова цигара", обясни специалистът.

Доказано е, че един пушач, който пуши 20 цигари дневно, за една година отделя 100 грама смола в околната среда. "Тази смола попада във вътрешния интериор на домовете, на работните места, на колите. Тази смола се десорбира дълго време в годините и този третичен дим пречи на непушачите и на децата", обясни д-р Ангелова.

Статистиката сочи, че 41% от мъжете в България и 46% от жените пушат бездимни цигари. Електронните цигари обаче не са по-малко вредни, тъй като те са тютюневи изделия, подчерта специалистът. "Тютюнът, който е натъпкан в тях, дими в резултат на нагрятата до 330 градуса жичка, докато в горащия край на цигарата градусите са 684. Независими изследвания показаха, че летливите органични въглеводороди от бездимните цигари, които попадат в дихателната система, са същите като в конвенционалната цигара и вредят по същия начин. Съставките са същите, но концентрацията е по-ниска. Промените върху дихателната система, върху самата белодробна тъкан са същите", обясни д-р Ангелова.

Електронните цигари съдържат пропилен гликол и глицерин в пълнителите. "Когато те се поддадат на термогенната деградация при нагряване на батерията, е доказано, че се отделя акролин, който е много силно токсичен за дихателната система, и формалдехид – много силно токсичен за нервната система. Ако при първите дръпвания от електронната цигара се отделят 0,46 микрограма акролин, в края на пушенето към 10-та минута те са 8,7 мг. Колкото повече се нагрява батерията, толкова повече са токсичните вещества. Образува се и пропиленов окис и глицидол, които имат канцерогенен ефект", обясни експертът.

Някои вейпове съдържат синтетични вещества, наподобяващи тетрахидроканабинол, който влияе върху централната нервна система.

Електронните устройства са популярни най-вече сред млади хора между 25 и 35-годишна възраст, отбеляза д-р София Ангелова.

Наргилетата също се употребяват от много млади хора. Те съдържат същите токсични вещества като при цигарата. "Но обемът дим, който поемат пушачите на наргиле, е равен на обема дим на 100 изпушени цигари. Проучване от американски медицински институт доказа, че токсичните вещества не се филтрират от водата, а попадат директно в белите дробове и водят до увреждане на белодробната тъкан", обясни пулмологът.

Тютюнопушенето вреди върху всички органи в човешкото тяло, подчерта тя. "Като започнем от космите на главата с т.нар. тютюнева алопеция и стигнем до Болестта на Бюргер с опадането на пръстите на краката. Няма орган, през който да не минава тютюневият дим или парите от електронните устройства. Белият дроб е в много тясна връзка със сърдечносъдовата система – изключително вредно въздействие върху кръвоносните съдове, върху стомашно-чревния тракт и мозъчносъдови болести. Рискът пушачите да заболеят от мозъчносъдова болест е 82%, защото никотинът свива кръвоносните съдове", поясни София Ангелова.

За да откаже цигарите, човек трябва да е силно мотивиран. "Не да пробва, не да очаква хапче или магическа пръчка, а да влезе в борбата. В тази борба ние сме помощниците. Важно е да насочиш своето съзнание, че след три дни или на рождения ден на твоето дете ще спреш да пушиш. Има медикаменти, с които можем да задоволим рецепторите. Ако подавате на организма това количество, което е необходимо, за да не развиете абстинентния синдром, тогава ще ви бъде много по-леко. Никотинзаместващите медикаменти помагат да прескочите трите дни, след това трите седмици и да стигнете до трите месеца. Изследвания с хроматография са показали, че никотиновите рецептори при пушачите, които отказват цигари, достигат до нивото на непушачите до края на третия месец. Затова в тези три месеца има опасност да запалите отново цигара", обясни пулмологът.

Калина СВЕЖИН