Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Цветан Цветански: Трябва да знаем какво искаме от образованието и каква цена сме готови да платим | ||||||
| ||||||
Здравейте и на вас. Много се разшумя около тези резултати от PISA. Коментираха много експерти, учители, родители, ученици дори, имаше различни репортажи. Какво е вашето мнение за това представяне? Защо гледаме тази негативна конотация в представянето на новината? Аз считам, че в момента почти всички разговори, които се водят около българското представяне в PISA, са фокусирани около лошото ни представяне тази година, което е безспорно. Въпросът обаче е, че ако разширим обектива и погледнем – аз ще предложа два други прочита, първо, България следва определено образователен модел и е избрала за свои образци, към които да се стреми и които да цитира, европейски такива в лицето на Финландия, преди години и Полша също беше, но сега там резултатите също малко вървят надолу, Германия традиционно. Това, което всъщност можем да отбележим и е важно да се каже, за да не се правят прибързани решения, е, че всички резултати на всички цитирани от мен до този момент добри примери като образователни модели, вървят надолу, и то дори с по-бързи темпове от българските. И тук въпросът е да се замислим защо. Никога по-сериозен спад не е имал германският резултат, финландците също отбелязват в процентно отношение по-голям спад и от нашия, от българския – над 65 точки от 2006 г. насам, което е много. Т.е. като цяло… От друга страна, това, което се набива на очи, са азиатските модели, които доминират, изцяло са окупирали първите места. И всъщност въпросът тук, който логично трябва да си зададем, е: всъщност, ако ние искаме да имаме добри резултати в PISA, би трябвало да можем да платим определена цена. Не говоря за паричната стойност на цената, а за много други неща, които тазгодишното изследване на PISA показа, а именно – как се отразява примерно стресът при подготовката за изпитите. И примерно в държавите, така се каже, отличнички в PISA – азиатските модели, там стресът е много, много по-висок. Докато европейските модели, макар все още да показват добри, но те са добри по отношение на резултатите – те са вече под 500 точки, т.е. вече са в границата, в която минават в по-ниското представяне, а не над 500 точки. Там се залага на друга визия за образованието и за това как да се чувстват учениците в него. Но този модел показва понижаване на резултатите. И всъщност въпросът е защо. И също нещо, което е много интересно – когато България влиза в PISA, примерно ниското представяне и 2000г., и 2006 г., 2003 г. ние отсъстваме, в един момент, взимайки си урок, така да се каже, най-добрите български резултати са 2012 и 2015 г., след което отново започва спад надолу. Защо се случва това нещо – защото резултатите от 2012 и 2015 г. се доближават в момента, все още са по-ниски, но се доближават примерно до германските от тази година. Т.е. Германия върви към нашето ниво 2012-2015 г. Кои са нещата, които са се случили? Тук си заслужава да се говори за социалните неравенства в Европа, които се задълбочават. В България, в интерес на истината, от 2018 и 2022 г. замерванията не показват драстично влияние, нарастващо, на социалните неравенства, които явно са тук малко по-отрано, но в Европа социалните неравенства също се задълбочават и това се отразява върху образователните резултати. Т.е. резултатите вече не са само функции и не трябва да ги гледаме само като функция на образователни политики и на образователни инструменти. Да. Всъщност може ли една дигитална платформа да направи чрез по-лесен достъп да се повишат, да се подобрят резултатите всъщност? Да, може, защото през платформата се решават някои от нещата, които са свързани примерно с равния достъп до информация, с цифровото неравенство, защото не всеки има възможност да закупи примерно скъп софтуерен продукт. Но чрез "Дигиталната раница“ подобни неща се изравняват. Както виждате, тук не говоря за образователната страна на нещата. Това, което трябва да се погрижи обществото ни като цяло, е да върне доверието в образованието като стълбица за постигане на социален успех. Пак ще се върна 2012-2015 г. – това е едно поколение, трябва да си дадем сметка кога е раждано, кога е израснало в училищната среда и какви очаквания е имало, т.е. надежда за определени неща, които явно не са се случили, и това повлиява и на отношението към образованието. Т.е. образованието е престанало да бъде стълбицата за успеха. Т.е. ние трябва да върнем доверието в образованието като необходимо условие - Conditio sine qua non, за да постигнеш успех в живота. "Дигиталната раница“ е добър инструмент, чудесен е. Тя решава подобни проблеми. Естествено, не трябва да се фокусираме изключително много в дигиталната страна на образованието, в технологичната, защото сега едно от нещата, които примерно се обясняват, един от факторите за понижаващите се резултати на финландските ученици е именно пристрастяването към технологията, към това, че примерно децата се чувстват несигурни, ако телефонът не им е в ръката. Т.е. тази свързаност с технологиите и в един момент разсейване – това повлиява също върху резултатите. Ние би трябвало по един балансиран начин – "Дигиталната раница“ дава възможност да се съчетава, не само единствено да предоставя картинки на един движещ се свят, картинки, интеракции по подобен начин, но и ти да можеш да изпълняваш вътре дейности и учителят да може да проследи напредъка, да може да се използва "Дигиталната раница“ не единствено като инструмент за игра, а като инструмент за учене. Достъпът до "Дигиталната раница“ е лесен и бърз, а пък учениците имат възможност да се подготвят чрез всичко това, което тази дигитална платформа предлага – домашни, оценки, присъствия и всичко, което трябва да знае един родител. Интерактивната платформа обхваща съдържание от 1. до 7. клас, а се очаква от догодина вече да се ползва и от учениците, които са от 8. до 12. клас. Г-н Цветански, основните проблеми на българското образование, според вас, ако можем да ги очертаем и да ги сведем до най-важните, най-сериозните? Да. Тук само че по някакъв начин ще се отклоним може би от самата "Дигитална раница“, въпреки че тя има отношение към нещо, което е изключително важно за съвременния млад човек. То е важно как ще повлияе, да. Естествено. Това е възможността учителите да имат относително лесен начин и инструмент за персонализация на учебния процес така, че всъщност да могат да отговорят персонално на нуждите на всеки един ученик, което с по-конвенционалните методи на преподаване би било доста по-трудно. Т.е. тук с вграденото машинно учене, machine learning, с изкуствения интелект имаш възможност действително да персонализираш, да създаваш персонализирани учебни пътеки за учениците. И това е важно. Иначе по отношение на големите проблеми пред образованието – това е въпросът, както бих се пошегувал, с идентичността. Ние какво искаме от образованието? Всъщност образованието дали е пътят, стълбицата за успеха в живота – нещо, което казах. То като че ли беше натоварено с подобни очаквания 2007, 2010 г., но всъщност често пъти получаването на добро образование и натискът върху ученика да учи беше не за да успее в България, а да успее извън България. Образованието, както и спортът, но образованието беше една добра пътека за добри българи, потеглили по пътя на емиграцията в западни страни. Езиковото образование… Да, езиковото образование, акцентът върху чуждия език и върху компютрите, и интеграцията, възможността за интеграцията навън. В момента, в последните може би, след първоначалната еуфория 2007, 2008, 2010 до към 2012, 2013, 2014 г., можем да кажем, че има определен спад на интереса, т.е. в много по-голяма степен младите се задържат тук. Няма да коментирам защо, защото то също би било малко тъжен този разказ, но образованието загуби тази си привлекателност, а именно – защо пък трябва да уча повече, ако няма да ходя в Англия, мога да остана тук. От друга страна, да речем изучаването на български език. Защо да уча български език, като където и да ходя на работа, се изисква от мен да зная английски или английски и немски, още по-добре, или английски, немски и френски, и т.н., но английски най-вече, пък и компютри. Има държави, които държат – примерно, да речем в Чехия, в Словакия, на всеки три години се провеждат изпити на хората, които работят на държавни служби, и телевизии, и радио, за владеенето на книжовния език. Ето един стимул, т.е. как образованието се превръща в стимул за успех, житейски успех, не единствено за PISA. Да. Защото PISA е една методология, една организация, която събира много данни. Ако ги събира по друг начин, ще има и други резултати. Но в момента виждаме, отново ако се върнем на PISA, добрите, най-добрите, повишаващите се резултати на PISA са държави, в които всъщност образованието, семейството, семейната среда и всяка една среда оказва натиск върху децата да покажат по-добри и по-високи резултати. Това води до по-високите нива на стрес, до самоубийства и т.н. Там децата по отношение времето за подготовка вкъщи и времето за учене в училище и подготовка вкъщи се увеличава и именно това причинява стреса. При нас, в Европа, тенденцията е за намаляване и всъщност това довежда и до по-ниски резултати, понижаващи се са резултатите в нашата страна. Т.е. ние трябва да знаем какво искаме от образованието и каква цена сме готови да платим за бъдещето на нашите деца, защото това е важно – дали ще ги натискаме да учат повече, или ще се постараем да им дадем други модели. Ние добре ги ословесяваме – именно критическо мислене, екипна работа, но тези неща не трябва да губят фокуса си с нуждите на обществото. И това, което като че ли също липсва, е повече практическа подготовка, повече дейност, която не е свързана просто с възпроизвеждане на един текст. "Дигиталната раница“ дава възможност и за това – повече визуално да могат поне в тая насока да разширят практиката. Да. "Дигиталната раница“ дава възможност, ако се използват добре педагогическите методи от страна на преподавателите, да формират работа по интереси, да насочват в дискусии, в посока критическо мислене. Да, дава тази възможност. И най-вече дава възможност всички да получават равен достъп до съдържание, образователно съдържание. И оттук нататък остава да дадем смисъла защо е необходимо това съдържание. Да, да, наистина. В името на какво. Смятате ли, че "Дигиталната раница“ е стъпка в тази посока – да осъществим тези цели? Тя е добър продукт на образователната политика за осигуряване, пак казвам, и на равен достъп, на персонализирано обучение, на възможност за формиране на критическо мислене и т.н. Да, тя е стъпка в тази посока, безспорно. Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи. Много ви благодаря за този разговор. Ние ще продължим да поставяме на фокус образованието и ще говорим още за предимствата на "Дигиталната раница“ в следващите издания на "Човекът на фокус“. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
ВиК Бургас: Тук няма да има вода днес
05:00 / 13.11.2024
Спират водата на тези места днес в Бургас
09:24 / 12.11.2024
Инцидент на пешеходна пътека с момиченце от Айтос
17:09 / 12.11.2024
Меденруднишката батка в "Биг Брадър" пак счупи тъпомера
10:19 / 12.11.2024
Първи подробности за мегаакцията на АМ "Тракия"
15:47 / 12.11.2024
Отлични новини за туризма в Бургаско
12:05 / 13.11.2024
Част от 2 жилищни комплекса в Бургас днес остават без вода
05:00 / 14.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
