Цветан Цветански: "Дигиталната раница" дава възможност за по-ефективно домашно обучение

Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи гостува в рубриката "Образованието на фокус" по Радио "Фокус".

Министерство на образованието и науката (МОН) създаде електронна платформа, с помощта,  на която да спомогне при решаването на предизвикателствата при неприсъствена форма на обучение, както и такива при присъствена или хибридна форма. Платформата притежава богат набор от дигитално образователно съдържание. Достъпът е лесен и бърз, а пък учениците имат възможност да се подготвят чрез всичко това, което дигиталната платформа предлага. Домашни, оценки, присъствия, всичко, което трябва да знае и всеки родител, е там. Проектът "Образование за утрешния ден" е финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Днес на фокус поставяме отново "Дигиталната раница" и сме поканили специален гост по тази тема – това е Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи. Здравейте и добре дошъл. 

Здравейте, добре заварили. 

Кажете ни какво предлага "Дигиталната раница" в сравнение с други платформи, които видяхме, че се появиха през последните години. 

"Дигиталната раница" е една чудесна инициатива на МОН, защото тя се опитва да направи така, че образователният и учебният процес да бъде полезен, интересен и любопитен за всички страни – и за учениците, и за учителите, и за родителите, както за Министерството. "Дигиталната раница" по своята същност е една система за управление на учебния процес. Аз не бих искал да коментирам коя система е по-добра или по-малко добра. Въпросът е, че мащабът, в който се реализира "Дигиталната раницата" – говоря това, тъй като една система, т.нар. лърнинг-мениджмънт системи, една система за управление на учебния процес може да се реализира на микро ниво, на ниво училище, на ниво училищни институции и на ниво университет. Но тук мащабът е много голям и това именно е едно от големите предизвикателства за успешната реализация на този проект, тъй като вече той дава друга възможност и от страна на Министерството именно да проследява напредъка на учениците, да проследява напредъка на учениците по отношение на изпълнението на заложените политики, стандарти, програми и прочие неща. Естествено, на микро ниво – училище, учител, родител, дава възможност за много неща: и за прозрачност от страна на родителите, за евентуално по-ефективно домашно обучение в някои от частните случаи, както вие казахте, с дистанционните, хибридните форми. И като цяло системите за управление на учебния процес не трябва да се свързват само единствено с онлайн и с дистанционното обучение. Те са неизменен спътник в т.нар. конвенционално обучение. Т.е. когато получиш домашно или проект за вкъщи, каквото го имаше и преди да има платформи, ти, вместо на хартиения носител, който учителят да трябва след това да събира, да носи вкъщи, да оценява на ръка, имаш възможност да го предадеш онлайн. Но това е част от нормалния процес. И вече оттук нататък идва мащабирането на усилията, т.е. учителят печели време, защото може онлайн да провери неща, оценяване, което може да идва автоматично, автоматизирано от системата, ако той е заложил критерии. Учителят е важна част, т.е. той не би трябвало да се бои от това, че машинното обучение или изкуственият интелект, който също ще стане съвсем скоро неизменен спътник от системите за управление на учебния процес, ще бъде изместен, защото именно учителят е този, който ще залага критериите, стандартите. Едно от големите достойнства в случая на "Дигиталната раница" е идеята тя да бъде обвързана с инструментариум за създаване на учебно съдържание от страна на учителя. Т.е. учителят да не бъде един пасивен ползвател на копчето "Enter" и да пуска примерно много добре подготвен клип от който и да е източник на образователна информация и учениците да гледат. Не, той има възможност и сам да създава, както и да добавя в готови съдържания, в готови продукти, в готови видеа или аудио и прочие съдържание, да ги пакетира по начина, по който той да създава възможност за персонализирани пътеки за определени ученици, да добавя вътре интеракции, т.е. взаимодействия между учебното съдържание и ученика, да проследява тяхното изпълнение и т.н., и т.н. Т.е. това са част от… да не говорим, естествено, равният достъп, т.е. идеята, че "Дигиталната раница" не привилегирова едно, второ или трето училище. То дава възможност за равен достъп на всички ученици. Цифровото неравенство, т.е. всеки има възможност, т.е. няма някой може да си купи определен софтуер, друг не може да си го купи. Т.е. тук на всеки един е осигурен. Т.е. това са част от добрите страни, част от големите предизвикателства, защото при такива проекти, които трябва да след това доста с ригорозна методология да бъдат оценявани, често пъти те имат и своите слабости, именно в мащаба, в проследимостта на успеха. 

Може ли да бъде решен един много сериозен проблем и това е ефективното присъствие на учениците в една такава форма на обучение онлайн? 

Идеята на "Дигиталната раница"l и въобще на платформите е да реши един проблем, а именно – проблема с така да се каже отсъствията, които примерно по време на заболяване или при невъзможност, грипна ваканция, лошо време и т.н. да не се губи това учебно време, защото учебното време е свещено – то се загубва веднъж завинаги, повече не се печели, учебната година приключва. Няма как да го компенсираш, освен с извънредни някакви ситуации. И да, тя дава такъв инструментариум. И тук вече стои вашият въпрос – до каква степен подобно нещо би могло да бъде контролирано като фиктивно или не. Това в голяма степен зависи от методическия подход на работа. Ако превръщаме онлайн обучението в копи-пейст на класно-урочната форма, конвенционалната, традиционна доскоро – учителят седи пред дъската и говори на учениците, да, не знам дали някой ще издържи 40 минути с включена камера активно да слуша. Но ако учителят използва други подходи, а именно – да направи разделяне на отделни групи, да възлага задачи на всяка една група и след това да проследява тяхното изпълнение, да могат те да презентира, т.е. да ангажира учениците, в такъв смисъл той би могъл да осигури по-голямо присъствие активно, истинско в часовете. 

Всъщност това е едно много добро решение при периоди, в които има грипна ваканция. 

Да. 

Дано да не се случва нова пандемия, но и в такъв момент, разбира се. 

Да, дано, но и в съвсем по-обикновени форми. 

Да.

Не говоря, ако някой се тръшнал от болест и не може да мръдне от леглото, но ако примерно нямаш възможност, примерно изкълчил си си глезена, крака или нещо той сорт, няма значение дали е ученик или учител, има възможност за хибридна форма на обучение така, че съответният преподавател да преподава дистанционно, докато класът е в класната стая, има само примерно надзорник, нека да го наречем.  

Да. 

Подобен метод е приложи и в т.нар. по-отдалечени точки, където няма възможност преподавател да отиде по определен предмет и по-трудно се намира, биха могли такива ресурсни преподаватели да бъдат ангажирани, ако има воля за запазване на т.нар. малки селски училища, защото пък те са важни, за да държат общността жива и да не се концентрира всичко в града и т.н. Определени политики могат да се провеждат по този начин. Бих искал да кажа нещо: всъщност, все пак не трябва да абсолютизираме платформите. Има определени методики и важни неща, които се реализират много по-добре в присъствена форма. Тук говорим примерно за критичното мислене, които ясно е, че е по-добре в действителна среда, в която ние комуникираме живо в клас, не че не могат да се прилагат онлайн, но все пак определени методи на работа са по-добри, по-добре се случват в реалната среда. 

От друга страна, дигиталното пространство представя едни нови начини, по които да се визуализира учебният материал. Вие сте автор на редица учебници, помагала.  

Да. 

Знаете, хартиеният вариант, разбира се, винаги е добър, но имаме вариант да визуализираме цели модели на човешкото тяло, например, по биология.

Това са чудесни възможности и ние не можем да върнем срещу тях. Напротив, те по някакъв начин, поколението се ражда дигитално пристрастено, то просто много по-добре разбира от движещите се образи и картинките много по-силно му въздействат. И то е логично. Така че малко или много, би трябвало с това нещо да… И именно "Дигиталната раница" е такъв инструмент. Тук бих искал да отправя един… Всяко нещо трябва да се развива, то не е проект, който спира да се развива и край, оттук нататък няма. "Дигиталната раница" би трябвало да се развие според мен, защото в нея има заложен определен софтуер, определен инструментариум, с който тя е интегрирана. Би трябвало да се развие по отношение на пропускливостта и на други инструментариуми, и на други платформи да бъде интегрирана, за да не се превръща, както ви казах, почивката в един добре направен паркинг, в който има едни хубаво паркирани коли, но те всичките са марка "Ауди". Т.е. вътре трябва да могат да влизат и "Мерцедес", и БМВ, и всякакви други коли. Т.е. в момента "Дигиталната раница" по някакъв начин абсолютизира определен инструментариум, който е чудесен, много добър, много интересен, но трябва да помисли за това да не монополизира по някакъв начин това влияние, защото естествено пък, може да бъде монетизирано от отсрещната страна и да се превръща по този начин в заложник на… Трябва държавната политика да бъде в този смисъл гъвкава и стратегически мислеща. 

Ако отправим поглед към бъдещето, футуристичен поглед, за финал на нашия разговор – как си представяте вие училището на бъдещето, какво ще бъде то? 

Да ви кажа честно, в момента училището на бъдещето, то със сигурност ще трябва да бъде и да се случва в някаква по-различна физическа среда. По отношение на смисъла на образованието – надали то би се променило. Всички знаем образованието защо ни е полезно. Т.е. често пъти част от методите, които са използвани, от времето на Сократ до ден днешен – примерно майевтичния метод на водене на диалог и на питане, ами ние можем да го прилагаме и с ChatGPT реално. Така че по отношение на методиката не бих казал, че би трябвало, т.е. тя ще се промени от гледна точка на инструментариумите, които ще се появят, и от гледна точка на възможността да взаимодействаме по различен начин, чисто физически, чисто сетивното ни усещане към образователния процес и за образователния процес ще се промени. Надявам се да не се промени смисълът на образованието и на необходимостта от образование, защо е важно. 

Да. Пожелаваме си го точно така да се случи, но е важно от друга страна наистина следващото поколение да бъде в крак с всички тенденции, да бъдат адекватни младите хора на това, което се случва около нас. Много ви благодаря.  

И аз също. 

Беше удоволствие за мен и това е разговор с продължение, така че ще се радвам да ни гостувате отново. 

С удоволствие.