Църквата отбелязва Богоявление

Богоявление се празнува всяка година на 6-и януари, като денят е известен и като Йордановден. В народния календар този ден е свързан с много обреди, обичаи и поверия. Денят слага край на т.нар. "мръсни дни“.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза при Христос във вид на гълъб.

Празникът е свързан с много обреди, има и много именици

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се също така, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен и като Водици.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият - за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.

Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. А с донесената от църквата свещ се запалва с "нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.