Нашествениците идват по река Дунав, обясни пред "Труд" Теодора Тричкова, ръководител на проекта, установил разпространението на "чужденците" у нас.
Някои от тях носят непознати за нашите ширини зарази, вируси и бактерии. Най-често са пренесени чрез кораби и лодки. Такива са рибката китайски поспаланко, която произхожда от районите по границата между Русия и Китай, както и шипобузестият рак и черното дънно сомче от Северна и Централна Америка.
Пръв у нас още през 2005 г. е засечен китайският поспаланко, или ротан. Тогава той е обитавал само Дунав. Сега учените го откриват в езера, канали и блата около реката, а рибари свидетелстват за вида в почти цялата страна.
За няколко години инвазията на черното дънно сомче също обхванала няколко язовира в страната, след като е открит в резервата "Сребърна" през 2013 г. Видът става масов и измества всички други риби, обяснява Милчо Тодоров от института. Заради острите шипове около устата и на гръбната перка по-големите риби и птиците не го ядат.
Сред водните нашественици най-опасен е най-новият нашественик - американският шипобузест рак. Засечен е през 2015 г. Живее в река Тополовец близо до Видин и още два притока на Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и да се разпространява бързо нагоре по течението на реките. Освен това той е преносител на т.нар. рача чума - представлява гъбична зараза, за която местните видове нямат имунитет.
Европейската комисия публикува списък с 37 застрашаващи биоразнообразието на Стария континент инвазивни животни и растения. Шипобузестият рак, китайкият поспаланко, плевелната риба псевдоразбор, както и още един вид речен рак, и червенобузата костенурка, които се срещат у нас, са част от него. "Нашествениците влияят върху биоразнообразието и екосистемите, оттук може да се влияе и икономиката, и дори здравето на хората", посочи Теодора Тричкова от ИБЕИ.
По думите й трябва да се вземат мерки за ограничаване на разпространението им. При водните видове една от стъпките е контрол, като спестяване на умишлени или неумишлени пренасяния на видовете. Най-важната част обаче е превенцията.