© Bulfoto

Според висшето спецченге никога не е имало вариант Евелин Банев да приключи бляскавата си кариера в някой блажен остров и да си пише мемоарите на воля. Разполагаме със запис, който документира извода му за неизбежния печален край на най-големия български наркотрафикант, който подлуди куп западни специални служби с виртуозните си изпълнения. 

В момента сянката на Брендо от света на мъртвите продължава да се размята като чучело на сцена с цел разиграването на сценарии, написани от служби, които далеч не мечтаят за стабилна политическа обстановка в България. Как се стига дотук - след истерията около изчезването на Брендо да настане пълно и подозрително затишие? И мъртъв ли е той наистина?

За да се стигне до края, трябва да се започне от началото. Кой е всъщност Брендо? Кога настъпва неговият звезден миг? 

Всичко започва от монопола на сръбската мафия в началото на войната в Югославия. На комшиите им трябват пари. За разлика от бившите канали на българската Държавната сигурност, които са приватизирани, при сърбите тече обратният процес - вече прокараните от мафиотите канали за контрабанда на стоки и дрога са един вид "национализирани" от режима на Слободан Милошевич. 

С две думи - симбиоза между мафиоти и служби. Опеката над каналите поемат сръбските служби и паравоенните формирования. В условията на югоембаргото в началото са Легия, Аркан и т.н. След това сръбските специални служби започват да наблюдават и контролират контрабандата на всякакъв вид стоки - от храни до дрога. Основните контрабандни канали са два - от Солун, т.е. солунското пристанище, и... Унгария, около който канал и преди, и сега цари тишина. 

А междинна дестинация за един Аркан, например, е Скопие, където нашите служби само жално го шпионират как си пие ракията с висши македонски митничари. И двата канала въртят стоки всякакви - от Солун предимно и еднопосочно на север. От и през Унгария също, с малка разлика - дрога всякаква на север, плюс петролни продукти и стоки всякакви на юг, разкрива ни бившето спецченге.

Къде сме ние?

Към 1991-1992 г., когато сръбските контрабандни канали на практика се "национализират", в България те се "приватизират". Пионерът е Кузман Гуслеков и компания. У нас нещата все още се наместват. Докато сръбските им колеги вече контролират контрабандните канали, българските ченгета ги обслужват, посредничат и т.н. А това е времето, когато се създават структурите и връзките на новите балкански наркоканали с международната наркомрежа и всемогъщите наркокартели в Южна Америка. Всъщност новите канали са реанимираните стари такива.

В България "приватизаторите" се опитват да играят собствена игра. Дори се опитват да "извиват ръцете" на Земунския клан. България е на път към НАТО и Европа, а това дава допълнителни възможности и предимства пред братята от Сърбия, а нашенците се опитват да им извиват ръцете. Сметката им се оказва грешна. Сърбите, които са били доминиращи в Движението на необвързаните страни, запазват влиянието си в общността. В сферата на това влияние влизат и наркодържавите от Южна Америка.

Минава време, нещата се развиват, сърбите търгуват с режимите в Южна Америка, трупат наркопари за храна и оръжие.

Тогава започва да изгрява звездата на Брендо

макар и затъмнена от "слънцето" Иван Тодоров-Доктора. Двамата са партньори едва ли не от самото начало на прехода. Имат обща фирма. Брендо обаче дълги години е в сянка, въпреки че върши не само черната, но и филигранната работа по функционирането на канала. 

През 1999 г. Банев вече не е член на фирмата. Доктора черпи сили от ортаклъка си със сина на Слободан Милошевич - Марко. Мит е, че Иван Тодоров е правил луди пари само от цигари. Те са вървели наред с дрогата и други контрабандни стоки с отправна точка пристанището в Солун. В същото време сърбите се съобразяват с България като логистична база за пратките като канал за хероин и "синтетика", и мост към обширния арабски пазар, наследен от времето на каналите по второ направление, включително дрогата.

В България нещата също се променят. Кабинетите се сменят. Доктора, под опеката на сърбите, крои нови планове за инвестиции, но следват бомбеният атентат и много шум около него. Междувременно в една висша секретна служба неговият разработчик подмята между другото: 

"Абе, знаете ли, че там има едно момче, страшен организатор, дискретен, не шуми, но върши работа, за която не сме и сънували. Доктора вече се взе много насериозно. Не се отчита, както трябва, а и прекалено много шумотевица стана около него". 

Според източника ни от спецслужбите, човекът, "пуснал мухата", е бил Георги Илиев

Това, което не се знае в случая, е че Илиев е бил със специален статут дори пред сръбските мафиоти, над които са били тамошните спецслужби. Братът на Васил Илиев навремето не е приел въпросната опека.

Неслучайно той е разстрелян показно и брутално. За разлика от него Георги си е извоювал нещо като самостоятелна мафиотска губерния след договореност със сръбските мафиоти, да не говорим за статута му в България, така че цялото статукво към даден момент е работило в полза на Брендо.

С две думи, решава се, че Евелин Банев-Брендо ще бъде далеч по-полезен и безопасен за нашите, български кръгове. От този разговор до бруталния разстрел на Доктора крачката е една. И тя е измината. Без одобрението на сърбите.

Междувременно наркокартелите решават, че България е по-удобна като логистична база за разпределение по направления, а сърбите ще държат пряката връзка и доставките от големите картели. Така се стига до първата издънка на страната ни в тази й роля - пратката от 600 кг кокаин, базирана в склад край Благоевград, който е един от възловите места поради близостта си с пристанището в Солун.

Според източника ни крайно време е да се разсеят някои митове около тази митична пратка. По думите му, Васил Горчев-Кьоравия не е убит заради нея. Около 600-те кила кока са отнесли куршума първите приватизатори на наркоканалите в България, начело с Кузман Гусляков, Женята, Робърт Стефанов и т.н. Един след друг, със или без забавяне, но неизбежното ги постига. Каква е истината, според информатора ни?

Наркокартелите не са загубили нищо и никога не губят нищо в пари, що се отнася до конкретна сделка - тя винаги предварително се плаща. Проблемът е, че световната наркомрежа има принцип - тя продава на определена цена и тя решава за колко ще се продава дрогата. 

В България е нарушен именно този принцип - кокаинът е разхвърлян и разпродаден на дъмпингови цени - най-големият грях, който картелите не прощават. Нашенци започват да се топят един друг - ама руснаците им били взели кокаина и го продали на дъпминг, ама други пък го били "шитнали" към Унгария и т.н. 

Истината била, че алчността на нашите наркомафиоти ги подтикнала към бърза разпродажба на огромното количество кокаин на дъмпингови цени, сами са ги предложили на руснаците на безценица и т.н. - тоест, нарушават основния принцип на световната наркомрежа - монополът върху цените, спазването на който пък се крепи на жестокостта в изпълнението на наказанието.

Една след друга падат главите на пионерите на родната наркомрежа

Първият е Роман Гусляков, следват Женята, Робърт Стефанов, Робърт Стефанович и т.н.

Идва обаче 2005 г. Властта се сменя. Брендо вече е "разтрогнал брака си" с Доктора, който пък се опитва да легализира натрупаните пари от контрабандата. Мъчи се да привлече в името на каузата и Марко Милошевич. Оказва се обаче, че това е мисия невъзможна. 

Става ясно, че в дългия период на далаверите парсата са обрали сръбските служби, а за него са останали трохите. Вече безполезен и потенциално опасен свидетел, следващата година Иван Тодоров-Доктора е разстрелян безмилостно.

Междувременно "тихият" Брендо, дистанцирал се с гениално прозрение от някогашния си опекун, вече започнал да трансформира българския канал в част от международната наркомрежа. Ако навремето към Южна Америка пътували Легия и Аркан, то сега по дестинациите към големите наркокартели "бръмчал" вече уж никому неизвестният Евелин Банев. 

Оказва се, че зад гърба на българските наркотрафиканти, на малки пратки, Брендо е започнал да гради своя международна наркомрежа, със свои интернационализирани български общности, с опорни точки във Франция, Италия, Испания. Връзките му наркокартелите са директни. България под негово ръководство наистина се превръща в логистична база за разпределение на дрогата към Европа. Успехите му са зашеметяващи. Картелите му имат пълно доверие.

У нас, макар и късно, също вдяват кой командва парада

Международните специални служби, борещи се срещу наркотрафика, обаче не спят. Така се стига до началото на разработката срещу канала на Брендо, трансформиран вече в международна наркомрежа. Началото е около 2003 г., когато Банев е още световно неизвестен като публична фигура. Идва обаче провалът яхтата "Есприта" с 839 кг кокаин на борда.

Заловените са основно момчета от Благоевград. Затова и първата жертва на картелите е Васил Горчев-Кьоравия, спряган за топ лихвар на най-известните бизнесмени в региона, както и за наместник на ВИС в Пиринско. На практика Кьоравия е първият натопен за загубата на огромни пари. На всичко отгоре, парадоксално, но факт, лично той е участвал в сделката с 25 млн. евро. 

Според логиката на картелите щом е вложил лични пари, значи е част от схемата и отговаря лично за провала й. Интересно е, че и един Георги Илиев, като самостоятелен играч и равностоен партньор в наркосделките на Балканите, също не избягва куршума. По същата логика.

Един след друг падат куп знакови фигури

Включително Бретона или Поли Пантев, който е убит не заради благоевградския дъмпинг, а заради провала с "Есприта".

Най-атрактивен в цялата история е статусът на Брендо. Италианската разработка започва около 2003 г. и е реализирана през 2012 г. Според източника ни толкова е "нормативният" срок за реализацията на един голям международен канал от начало докрай.

Перипетиите в Италия и у нас, задочното дело в Румъния, вече са известни. По-интересното според източника ни, участвал дълги години в разработването на Брендо и неговата наркомрежа, е друго: защо съд и прокуратура, МВР не може да бъде обвинено, не можаха да се разберат кой и как трябва да бди над статута на Банев като персона със забрана да напуска страната?

Защо изчезна Брендо?

Оттук започва най-любопитната част от версиите на нашия таен капацитет, писнало му от спекулациите по въпроса, заради което реши да говори пред "ШОУ" /записът се пази в редакцията - б.а. /. Кой има интерес от изчезването или убийството на Банев? 

Най-напред това е оня зловещ "среден" ешелон, който посредничи между политическата върхушка и Брендо, покровителства го и гарантира за него и пред големите наркокартели, за което събира и разпределя поне 100 млн. евро, според някои - много повече, но също трепери от дългата ръка на картелите. 

От друга страна, Банев си е извоювал особен статут в международната наркомрежа като особено корав и надежден партньор, а след като така и не се стигна до фатална крайна развръзка, въпреки десетгодишното разплитане на канала, те в никакъв случай няма да позволят някой друг вместо тях да решава проблема с провала около провала с яхтата "Есприта". 

Който и да е той! Разбира се, би могло да се предположи, че и много могъщи специални служби по света биха искали да "отмъкнат" Брендо, за да разберат каква е ролята на собствената им върхушка в покровителството на наркоканалите. Но и това предположение е за лаиците. 

Банев отдавна е изсмукан, "сканиран" и скалпиран още по времето на италианския процес от тях, така че вече не представлява интерес. Остава нашата "кардиналска" прослойка, която посредничи и между политическата ни върхушка и "златната кокошка" в лицето на големите наркотрафиканти. 

"Въпреки риска, който поема тази прослойка, предполагам, че той все пак е поет, защото какво значи - Брендо на свобода, далеч от тук, в някое райско кътче, за да не проговори. Напротив, познавайки нравите на нашите лешояди, предполагам, че легалното изчезване на Брендо вече е легендирано с фалшиви документи и както му е редът, а иначе е повече от мъртъв. Отдавна.

Има само още едно нещо, което ме смущава. Какви са тия книги, които прописа? Кой може да каже дали е прописал? Ами ако е прописал, след като е бил вече мъртъв? Кой може да го направи? 

Никой друг, освен някои западни служби, имам предвид съседни нам такива... Такива, които имат интерес да държат под напрежение политическото статукво в България по съседски. Ами ако някой ден се появи някое издание на Брендо, без да се яви самият той, ако в нечия пощенска кутия се появят записки на Брендо във връзка с така и неиздадена, но подготвена за печат негова книга? 

Тези записки няма ли да видят бял свят? Ще видят, разбира се. И кой може да организира подобна операция? Същата западна съседска служба, естествено. Защо? Ами, защото българското правителство трябва да се държи в напрежение", приключва накрая със "случая Брендо" нашият високопоставен и посветен информатор от службите.

Източник: "ШОУ"