В концепцията за закона се предвижда учениците да държат задължително матура по български и литература, както е и досега. Втората задължителна матура ще бъде по профилиращ предмет или държавния изпит за професионалните гимназии.
"Учениците ще имат право да държат и още две матури по желание. Те ще бъдат на две нива - основна подготовка или профилираща подготовка", обясни Евгения Костадинова, директор на дирекция "Образователни програми и съдържание" в МОМН. Целта е матурите по желание да дадат повече възможности за кандидатстване в университет. Матурата на ниво профилирана подготовка ще бъде по-трудна и ще има по-голяма тежест при кандидатстване във висше училище, предвиждат експертите. Въпрос на университетска автономия е за кои специалности академичните ръководства ще искат по-лесното или по-трудното ниво на матурата.
Експертите от просветното министерство предстои да решат въпроса дали матурата по български език да има по-високо ниво, защото така или иначе е задължителна за всички зрелостници в страната.
"Очевидно всички ще полагат матура по български език на задължителната подготовка. Разбира се, редно е да има възможност за полагане и на по-високо равнище.
Няма основание да имаме ограничения в предметите за профилираното ниво", коментира Евгения Костадинова.
Междувременно експертите ще обмислят и възможността в националните тестове да се пресече възможността за налучкване на верните отговори. Това ще стане с увеличаването на въпросите със свободна аргументация за сметка на фиксираните варианти "а", "б", "в" и "г". Другият вариант е да се промени формата на някои класически тестови въпроси. Зам.-просветният министър Милена Дамянова посочи като пример задачите за препинателните знаци в теста по български. В момента от учениците се търси само умение да поставят запетайки. Според Дамянова в този тип въпроси трябва да се включат и всички останали препинателни знаци.
Източник: в. "Монитор"