Парламентът прие на първо четене бюджетът за 2024 година, предаде репортер на "
Фокус“.
Това стана със 144 гласа "за“, 66 бяха "против“, нямаше въздържали се.
Депутатите дебатираха над три часа върху параметрите на план-сметката.
Те ще имат възможност да внасят редакционни предложения до петък в 18:00 часа. Предложението бе направено от председателя на Бюджетната комисия
Йордан Цонев. То бе прието със 136 гласа "за", 65 бяха "против", въздържали се нямаше.
Макрорамката на бюджетаОсновните параметри на макрорамката на бюджета предвиждат 3% дефицит, ръст на БВП, ръст на БВП от 3,2%, инфлация от 4,8%, нарастване на заетостта, спад на безработицата, увеличение на социалните плащания, ръст на пенсиите спрямо швейцарското правило, 10 млрд. публични инвестиции.
В тригодишния период се очаква БВП-то да расте с 3%. Тенденцията е безработицата да намалява, като в края на прогнозния период (бел. от ред. – 2023 – 2026 година) да 3,9%, а инфлацията също да спада.
ДебатитеРумен Гечев от БСП заяви, че растежът на БВП от 3,2% е пожелателен. По думите му световни прогнози сочат за растеж от 2,4%. Той заяви, че най-голямата икономика в ЕС Германия е в рецесия и най-вероятно ще продължи да буксува и през следващата 2024 година.
От БСП смятат, че цените на петрола също ще бъдат по-високи от очакванато заради геополитическата обстановка.
Гечев акцентира върху инвестициите в страната. По думите му заложените средства за инвестиции, които са в размер на 10 млрд. Лева, не са рекордни, а са същите спрямо миналата година.
Левицата смята, че докато няма реформа на данъчната система, няма как да има промяна в бюджетната политика. Според тях при сегашните условия "пирамидата е обърната обратно“. Те предлагат държавата да изземе в своя полза свръхпечалбите на банките. Според Румен Гечев в икономиката ще влязат допълнителни над 600 млн. лева, които да бъдат ползвани за инвестиции или за справяне с демографските предизвикателства.
БСП смятат, че бюджетът гарантира единствено "лазене по дъното през 2024 година“. Те няма да подкрепят план-сметката.
"Възраждане“ също бяха критични към проектобюджета. Те смятат, че увеличенията в минималната работна заплата и пенсиите са с моментния праг на инфлацията. Цончо Ганев заяви, че третата политическа сила също не подкрепя план-сметката. Според тях повишаването на доходите трябва да се случва на база икономическия растеж, а не на акумулирането на нов дълг. Ганев заяви, че номиналното увеличение на дълга ще започне да тежи все повече на българската икономика.
Асен Василев коментира, че предвиденият ръст на инфлацията е 4% за 2024 година, а за същия период е 11%. Това по думите му двойно увеличение.
Тошко Йорданов от ИНТ бе критичен към очакваното изтегляне на нов дълг от 6 млрд. лева през следващата година. Той акцентира, че повечето комисии са с отрицателна оценка за план-сметката. Според него приходите в бюджета са завишени, позовавайки се на оценките на БНБ за събираемостта през 2024 година.
В отговор на
Тошко Йорданов Асен Василев отговори, че дългът към БВП е спаднал. Според него това се дължи на ръста на БВП, който по думите на Василев "расте по-бързо“, а не защото страната не е теглили или тегли малки дългове. Финансовият министър обяви, че дългът към брутния вътрешен продукт за 2024 година ще бъде 22,6%. Той увери, че данъците се събират, критериите от Маастрихт се спазва. Василев апелира всички комисии в парламента да прегледат заложените инвестиции и да посочат кои да останат и кои да отпаднат.
Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ заяви, че откакто
Асен Василев е финансов министър и БВП-то расте, и доходите в страната растат.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че растежът през 2024 година е гарантиран от ниските данъчни ставки, както и от контролирания бюджетен дефицит. Той се позова на бюджета на служебното правителство за 2023 година, който бе със заложен дефицит от 6% - надхвърлящ двойно допустимия по критериите от Маастрихт за членство в еврозоната.
Димитров каза, че ако събираемостта през следващата година се преизпълни, ще се помисли за съхранение на средствата. Тогава по думите му ще може да бъде намален и дефицитът.
Според него влизането в еврозоната при нестабилна икономическа среда става дори по-важно заради гарантирането на по-ниски лихви както за държавата, така и за домакинствата.
Корнелия Нинова попита министъра как ще се актуализира списъкът с общинските проекти. Василев обясни, че между първо и второ четене ще бъдат внесени първите допълнения, които са готови, а второто ще бъде през март месец, когато е заложена първата актуализация на бюджета за следващата година.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС заяви, че българите са обеднели през последните 3 години. Той коментира, че загубите са за около 30 млрд. лева.
Вълчев попита финансовия министър колко години дефицитът на страната може да бъде в размер на 3%, без да се тегли нов дълг.
По думите му от 2021 година досега са намалели парите за култура, наука и образование, спорт. По думите му това се дължи на по-ниската събираемост. Вълчев смята, че социалните разходи са взели превес над разходите за развитие.
Депутатът от ГЕРБ вижда опасност България да попадне в дългова спирала, в каквато е била през 1996 година, когато тя на практика е фалирала.
Теменужка Петкова, която е зам.-председател на Бюджетната комисия, коментира по отношение на Бюджет 2024 година, че прогнозата за растежа на БВП е "леко надценена“. Петкова отбеляза, че в доклада на Европейската комисия се посочва, че данъчните приходи в България ще бъдат по-ниски от заложените от Министерството на финансите. Тя също споделя мнението на ЕК.
По отношение на данъчните реформи Петкова изрази съображения, че част от тях ще бъдат неефективни и няма да донесат желания резултат.
От ГЕРБ подкрепят плана за приоритетни капиталови разходи – както на национално ниво, така и на общинско. Това според тях ще доведе до по-голяма предвидимост и яснота.
Петкова също сподели мнението, че стойностите на дълга се увеличават прекалено бързо: "В бъдеще необходимостта от поемането на нов дълг следва да бъде обект на много сериозен анализ“.