Бялата мида става все по-търсена | ||||||
| ||||||
Всъщност става дума за три вида бели миди, които имат различни местообитания: бялата пясъчна мида Chamelea gallina, Mya arenaria и третата - Донакс. Общото, което ги характеризира, е, че образуват големи струпвания в плитките води, което ги прави лесни за експлоатация, и се характеризират със сравнително кратък жизнен цикъл. Ако натрупаните количества, и то в плитки води, не бъдат експлоатирани, те отмират от само себе си. Тук проблемът е единствено в това, че промишлен добив може да се реализира с тралиращи средства, който отново води до въпроса за дънното тралиране и екологичните последици от това, каза доц. Петрова. "При този добив не е приложим уловът с бийм трал. Траловете за добив на бели миди са въоръжени със "зъби", които се забиват на дълбочина до 20 см и разрушават биотата. Най- мащабното изследване на ИРР върху бялата мида Chamelea gallina беше проведено през 2003 г., продължи тя. То обхвана 10 находища пред българския бряг, като наред с биологичното изследване на вида беше направена и оценка на общия и на промишления запас. Тогава към нашите находища имаше интерес от холандски и италиански фирми, тъй като в средиземноморските страни бялата мида традиционно участва на трапезата им. Интересът им беше продиктуван от изчерпването на този ресурс по тяхното крайбрежие и търсеха алтернативни места за неговата експлоатация. По тази причина имахме шанса да работим с холандски специалисти с опит в експлоатацията на белите миди и отглеждането им като аквакултура." |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!