В една кампания събитийният ред би трябвало да направи така, че да се повиши доверието и електоралното присъствие на партиите. В случая първо виждаме, че събитийният ред не го създават партиите, а външни партньори, президент със служебно правителство, главен прокурор. И в този събитиен ред партиите са нещо като топката в пинг-понг: удря единият - тези са виновни, удря другият - другите са виновни. А ние всички седим като някакви зрители на някакъв странен мач, който предизвиква отвращение. Това стана ясно от думите на доц. Татяна Буруджиева, политолог, философ и политик, народен представител от 42-ия парламент, в Аудиокаста "Това е България" на "Фокус" по време на анализа й на предизборната ситуация в контекста на поредицата скандали около списъка "Магнитски"2, действителните банкноти от шкафчето на премиера
Бойко Борисов, с доклада за фалит на България и с пресконференцията на главния прокурор за заговор срещу държавата между мафията и осъдени лица, с намек за участие на водещи политически партии.
"Цялата тази поредица от събития формира т.нар. събитиен ред в една кампания. Всяка кампания, предизборна, е с основна цел да създаде събитиен ред, който работи, така да се каже, за повишаване на доверието и електоралното присъствие на съответните партии. В случая първо виждаме, че събитийният ред не го създават партиите, а външни партньори, президент със служебно правителство, главен прокурор. И в този събитиен ред партиите са като нещо като топката в пинг-понг: удря единият - тези са виновни, удря другият - другите са виновни", каза Буруджиева и добави:
“Ние всички седим като някакви зрители на някакъв странен мач, в който всъщност единствената цел е тоталното отвращение от всичко, което се случва, а единствения извод е, че спасението е в ръцете на давещите се, т.е. поединично да се спасяваме, което е най-злокобното нещо в политиката".
По думите й, политиката по принцип се осъществява, развива и може да свърши, да бъде ефективна за обществото, нещо полезно да донесе, тогава, когато е общо действие. Партиите възникват с идеята да обединят усилията на хората да защитят определени интереси, т.е. да разберат първо, че имат общи интереси, и след това организационно да се конструират, да си ги защитават и да се борят за тях.
"Нищо такова нямаме, разбирате ли? Самият факт да се индивидуализираме в обществото, е пагубен в самия политически процес. А оттук кризите само се задълбочават, а изборите не могат да бъдат решение, защото виждаме, че битката за властта не е в изборите", допълни тя.
Буруджиева коментира и ролята на президента
Румен Радев в цялата тази неуреденост на политическия събитиен ред: "В момента опитът на президента да се раздели от служебния кабинет – някак си седят едни министри и нещо ни говорят и президентът ни говори за някакви други общи неща, а не как върви самото управление на държавата. Не е много коректен, защото това са вече две години. Мандатите на служебните правителства са две години, както се шегуват в мрежите, единственото сигурно след тези избори е, че могат да изкарат и цял мандат служебните правителства. Не може да стоиш встрани и единствените говорители да са министър-председателят и министрите, защото те са назначени от теб, ти си отговорен. И аз очаквам да чуя и да разбера, и да оценя дали са факти нещата, за които говорим, именно след като президентът поеме отговорност и ни каже за какво точно става дума.
Иначе – слухове всякакви, че се карал, че не се карал, какво ставало в Министерски съвет, но това са просто сплетни и слухове. Ние не можем да бъдем сигурни като граждани за какво става дума".
"Интересното е, че според мен, от цялата тази ситуация интерес биха могли да имат партиите, ако се създадат правителство, защото те са всъщност най-атакувани и най-заплашени от ерозия и унищожение, тъй като страничният ефект от целия този събитиен ред е, че няма какво да се занимаваме въобще с гласуване и с партии при положение, че някой отвън ще ни каже дали да имаме, дали да нямаме правителство, този ще натисне за това, онзи ще извади компромат, третият ще удари шамар, нали, с някаква информация. Тогава защо всъщност гражданите трябва да ходят да гласуват? Разбирате, че най-голям интерес да се приключи това нещо имат всички партии", каза още Буруджиева.
"Забъркването на тази каша ми се струва, че като най-голям резултат ще има едни, сега са ожесточени изборите, и виждаме, че те излизат извън коловоза на нормалния диалог между политици и граждани и влизат в едни страни малко психотични взаимоотношения – кой на кого ще повярва, кой на кого ще се довери, което принципно означава твърди електорати и ниска избирателна активност", заключи политологът.