Затова в тези градове най-много отделения и болници са застрашени да се окажат без договор и финансиране от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) след 1 април, освен ако част от леглата за активно лечение не бъдат преобразувани в такива за долекуване.
Критериите, по които НЗОК ще отсява с кои болници да работи на местата с излишни структури, дават преимущество за тези, които осигуряват 24-часови дежурства, имат спешни отделения, осигуряват комплексно лечение, т.е. поддържат по-голям брой клиники и отделения в различни специалности, правят повече и по-сложни манипулации, през тях преминават повече пациенти и др.
Според здравната карта в страната има нужда от 53 656 легла при налични малко под 51 000, като в същото време има недостиг от над 3500 легла за долекуване.
Проектът на Национална здравна карта беше обсъден в понеделник от инициативата "Партньорство за здраве", а през почивните дни бе съгласуван с ръководствата на областни и университетски болници.
Предстои във вторник проектът да бъде съгласуван с Висшия медицински съвет и да бъде публикуван официално за обществено обсъждане.
Само в осем от 28-те области на страната няма излишък на легла за активно лечение - Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Шумен и Ямбол.
Както вече е ясно и от предишни варианти на националната здравна карта областите с най-голям излишък на легла са София, Пловдив и Пазарджик.
В София излишни се оказват 1089 легла за активно лечение. Сред най-засегнатите специалности са гастроентерологията, където леглата трябва да са със 141 по-малко, ортопедия и травматология - с 213 по-малко, хирургия със 152 по-малко и урология със 122 по-малко.
В същото време в София има недостиг на 200 легла за долекуване и други дейности, които не са добре финансирани. Вероятно част от леглата в някои болници ще бъдат преобразувани, за да отговорят на нуждите.
За това трябва да помогне и новата методика за финансиране на болниците, при която вече плащанията няма да зависят от диагнозите и от това дали клиничната пътека е печеливша, а ще се плаща "средно претеглена стойност на пациент за всяко лечебно заведение".
Пловдив е втората област с най-голям излишък на легла за активно лечение. Според здравната карта е предвидено съкращение на 690 болнични легла. В Пловдив ще бъдат закрити - 182 хирургични легла, 106 - ревматологични, 102 - урологични, 81 - гастроентерологични и др.
В Пазарджик леглата за активно лечение трябва да се намалят с 505, като най-драстични съкращения се очертават на педиатричните легла - 137, ортопедия и травматология - 74, хирургия - 64, вътрешни болести - 86.
Една от най-засегнатите области при въвеждането на национална здравна карта ще бъде Кюстендилска. Предвижда се закриване на 148 легла за активно лечение от общо разкрити 622 или 24%.
Излишък на легла има също в Сливен (179 легла, Враца (168 легла) и Монтана (173 легла).
Един от големите градове с недостиг на болнични легла е Варна, където не достигат близо 100 легла. Почти същия брой легла не достигат и в Шумен.