Бум на неплатените кредити

Българските потребители все повече се затрудняват финансово и се увеличава бройката на тези, които не успяват да върнат кредитите си към банките навреме, съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите .

От асоциацията допълват, че допреди година некоректните платци с кредити са били 48 процента от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54 процента. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година.

В същото време, намаляването на лихвите по кредитите е довело до бум на търсенето на заеми, показват данните на БНБ. През септември тази година ипотечните заеми за първи път са надхвърлили 10 милиарда лева и достигат рекордната сума от 10.2 милиарда лева.

Потребителите попадат в редица капани, които правят трудно обслужването на кредитите им. Те са свързани най-вече с прекалено големите размери на взиманите заеми и с прибягването до бързи кредити. До трудности с плащането в срок все повече се стига и при покриване на вноските по кредитната ни карта. Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Прогнозата за вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред, посочиха от АЗП.

Най-сериозен обаче е рискът при ипотечните кредити. За да покрият 100% от новозакупеното си жилище, много хора теглят жилищен и потребителски заем едновременно. В момента в София средният потребителски кредит е 17 000 лева, а в по-малките градове – между 9 000 и 12 000. За жилище средният заем в София е 120 000 лв., а в провинцията – между 50 000 и 90 000.

Най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15 на сто на фона на 6 на сто година по-рано.

От Асоциацията за защита на потребителите изтъкват, че няма прозрачен начин, който да определя сумите, начислени от колекторските фирми над главницата, а това е достатъчна предпоставка за злоупотреби. Още повече, че тези компании, заедно с фирмите за бързи кредити, имат достъп до Централния кредитен регистър, като разполагат с правомощията да поставят кредитни оценки на граждани и фирми.

От Асоциацията за защита на потребителите напомнят, че основен инструмент на действие на колекторските фирми е подвеждането на гражданите за техните права, включително по отношение на давността на дълговете. Често потребителите биват подмамени от колекторите да погасяват дългове с изтекла давност, на разсрочено плащане при това "уж" с отстъпки.