Българската историческа наука трява да обяснява по света истината за Македония. За това настояха на специална пресконференция професорите Николай Овчаров, Ана Кочева (БАН) и Пламен Павлов от Великотърновския университет. Като говорители на Националния кръг "За Македония“.
Те предлагат на президента
Румен Радев и служебния кабинет през следващите месеци спешно да се проведе "Мисия Македония“.Те уточниха, че предлагат мисиятa да се казва "Македония“, тъй като има и други части от Македония, които не са в рамките на Северна Македония.
Идеята идва от изключителния успех на "Мисия България“, която професорите Овчаров и Павлов проведоха преди шест години по време на българското председателство на ЕС в 15 страни по света. Тогава те разказваха за българската история, поставяйки я на фона на световната.
Мисия "Македония“ следва да се организира от българските посолства. Тя ще представлява поредица от пресконференции на учените от Национален кръг "За Македония“, на които да бъдат поканени журналисти, академични представители и други, пред които да се представи българската позиция по езиковедските, историческите въпроси, както и тези във връзка с човешките права. Учените предлагат тези пресконференции да се състоят във Вашингтон, Брюксел и в столиците на Швеция и Испания - държавите, които председателстват Европейския съюз през 2023 година. Столиците на САЩ и Европейския съюз пък са избрани, защото от тях през последните дни дойдоха сигнали па по-бързото решение на българо-северномакедонския спор.
Във връзка с отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ), проф. Кочева заяви, че риториката обикновено се изостря преди избори, като призова политическите партии да не се заиграват с темата. Според проф. Николай Овчаров, докато не бъдат решени историческите и езиковедските въпроси, няма да има пътища, магистрали, жп линии между двете държави.
От Националния кръг "За Македония“ припомниха за изключително успешното посещение на тяхната делегация в Европейския парламент в Страсбург през юни 2022 г. Там беше посочена българската позиция по отношение на РСМ, изнесена от учените пред Европейския парламент с меморандум, подписан от десетки изтъкнати български учени, интелектуалци, журналисти. Според неправителствената организация посещението им е било много плодотворно, като презентацията на учените е била гледана от около 130 евродепутати. Тази презентация допринесе за създаването на т. нар. френско предложение относно приемането на РСМ м ЕС.