България се реди на челните места по отпадък на глава от населението

България е на едно от първите места в ЕС по отпадъци на глава от населението

В страната ни нивата на рециклиране на битови отпадъци са значително по-ниски от тези на останалите държави - около 31.5%. Това съобщи за "Фокус" Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост.

Къде се намира България в момента по отношение на управлението на отпадъците?

В страната ни се образуват 129.7 милиона тона отпадъци, което ни поставя на едно от първите места в Европейския съюз по отпадъци на глава от населението и единица БВП (според наличните данни за 2018 г.) България освен това има относително ниски нива на рециклиране на битови отпадъци (31.5% по данни за 2018 г.) в сравнение със средните за ЕС (47.4%), въпреки че разполага със сравнително добре развитата рециклираща промишленост.

А ако се разглежда общото равнище на рециклиране, с изкл. на отпадъци от добивната промишленост и от строителството, то през 2016 г. в България това равнище е 27%, докато средното за ЕС е 57%. Иначе казано, ресурсната производителност на страната, измерена като отношение на БВП и количеството употребени природни ресурси, остава сред от най-ниските в ЕС.

Всичко това създава риск за неизпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци. Показателен е фактът, че разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци в 202 общини в страната са по-малко от 5% по данни на НСИ. В България се депонира над 60 % от битовия отпадък, а според заложините цели до 2035 г. трябва да се редуцира до 10%.

Целите на ЕС

В контекста на актуалната за ЕС "Зелената сделка“, Европейската стратегия за Горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова икономика управлението на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото. Следвайки "Стратегия на България за преход към кръгова икономика 2021 – 2027 г.“, страната ни следва да постави кръговата икономика като дългосрочен приоритет на политиката си за развитие.

Целта е създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление, повишаване производителността на ресурсите и свързаността в икономиката, отпадъците започват да се разглеждат като ресурс, материалите се задържат максимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, произвеждат се по-качествени суровини и стоки, намалява зависимостта на икономиката на страната от вноса на суровини.

В основата на стратегията е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават възможно най-обективната информация за вземане на решения, включително за социалния и екологичния отпечатък на продуктите, те играят важна роля и в предотвратяването на образуване на отпадъци и рециклирането им. Разчита се на информирано, отговорно и активно общество.

Какво се случва с дървесните отпадъци?

В България годишно се образуват между 500 000 и 1 000 000 тона дървесни отпадъци според проучване, проведено през 2020 г. Те следва да се управляват съглсно Йерархията за управление на отпадъците – органичаване, повторна употреба, рециклиране. Към настоящия момент голяма част от тези отпадъци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците.

Важно е да се знае, че горската индустрия представлява идеален пример за кръгова икономика с нулеви отпадъци.

Остатъците от горската промишленост могат да се използват като страничен продукт – за производство на ПДЧ, пелети, а отпадъците за производство на енергия. Не е за подценяване и факта, че дървесината е естествен склад за CO2 и по този начин ако се постигне устойчивото управление на дървесните отпадъци, повторната употреба и рециклирането им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този начин ще се спомогне за опазване на околната среда.

Останалите дървесни отпадъци представляват сериозно предизвикателство – високи разходи на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и др.

Какви са данните?

Дървесни отпадъци от бита: годишно образувани по данни на НСИ – над 63.000 тона / реално събрани според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 2.265 тона.

Дървесни отпадъци от строителството: годишно образувани по данни на Национален план за управление на отпадъците от строителство за 2020 – 87.225 тона / реално събрани според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 170 тона.

Какви са законите?

Законодателството ни е синхронизирано с ЕС, като задължението на всяко лице, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, е да предприеме необходимите мерки за оползотворяването им в съответствие с йерархията за управление на отпадъците. Наредбата за опаковки и отпадъци от опаковки забранява депонирането, изгарянето и оползотворяване на енергията и/или обезвреждането по какъвто и да е друг начин на отпадъци от опаковки, а ЗУО изисква висококачествено рециклиране на дървесните отпадъци.

Какво прави бизнесът?

Българската мебелна и дървообработваща промишленост осъзнава предизвикателствата на XXI век и усилено известира в нови технологии, целящи постигане на целите, заложени от ЕС – за по-висока производителност, намаляване на отпадъците, рециклирането им и производството на енергия, като по този на се заместват фосилните горива. Усилено се инвестира и във фотоволтаични паркове за собствени нужди.

В сектора подобни добри политики, свързани с кръговата икономика, прилагат например Кроношпан България ЕООД, които са инвестирали над 600 млн. лв в завод за производство на ПДЧ и МДФ. Там използват най-модерните решения на пазара с възможност за висококачествено рециклиране на дървесни отпадъци, като ги влагат в ПДЧ, а също и произвеждат енергия от биомаса за собствени нужди.

Много предприятия от сектора, които са членове на БКДМП като Кастамону България, Колорадо, ЙАФ България, Касто Чеърс и др. също са пример за оползотворянане на 100% на дървесните отпадъци, рециклиране и пр. Камарата и бизнесът усилено се подготвят да посрещнат предизвикателствата, които ЕС поставя във връзка със Зелената сделка и кръговата икономика, но държавата и общините тепърва трябва да въвеждат на практика всичко, което се изисква като разпоредби и добри зелени практики.