Представителите на туристическия бранш подчертаха необходимостта от увеличаване на средствата, които правителството трябва да отделя за промоция и реклама на България като туристическа дестинация. Според тях тези средства не трябва да бъдат разглеждани от политиците като разходно перо в бюджета, а като инвестиция в структуро-определящ отрасъл, в какъвто се превърна туризмът. Той генерира огромен приход за страната и осигурява заетост.
Особен интерес предизвика представянето от страна на проф. Васил Маринов от Софийския университет на концепцията за туристическо райониране на България. Проектът е финансиран от МИЕ и е осъществен съвместно с колектив от водещи български научни работници и преподаватели. В проведените срещи, дискусии и от обратната информация от общините, браншовите организации и научните среди е дадена висока оценка за концепцията, по силата на която в България се оформят 9 туристически района със своя уникалност, специфика и водещи видове туризъм. Така на картата на районирането отново се появяват знакови за България райони като Розовота долина и Родопите.
"За мен е необяснимо как в предходните разработки е допуснат подобен пропуск, заяви зам.-министър Ботев. В исторически цивилизационен план свещената за траките планина Родопа е описана още от всички древни автори, а Долината на розите е знакова за България и може би най-познатият от маркетингова гледна точка район в България за цяла Европа, та до Япония, Китай, Америка", допълни Ботев.
Браншът и зам.-министър Ботев се обединиха около решението още следващата седмица районирането да бъде публикуван за обществено обсъждане на сайта на МИЕ.
Зам.-министър Ботев запозна присъстващите на форума с изводите от срещата министрите на туризма в Париж в рамките на международното изложение "Топ Реза".
"Три са топ факторите, които ще определят бъдещото развитие на глобалния туризъм, посочи той: летищата да се превърнат в средища за туристическа информация и услуги; да се изградят магистрали, които бързо да доставят потоците туристи до туристическите ареали и да се гарантира сигурността на туристите.
На форума в Пампорово беше представен и анализ на Института по маркетинг, от който стана ясно, че въпреки лошия в климатично отношение сезон, туризмът ни се развива и от януари до август 2014 г. България е посетена от 5,391 млн. чужденци, което е с 6% повече спрямо същия период на 2013-а. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2014 г. бележи ръст от 3,6% в сравнение със същия период на 2013 г. и възлиза на 1,719 млрд. евро.
Институтът по маркетинг посочва, че проблемът в отчетността и диференциацията на различните видове посещения на чуждестранни туристи се дължи на факта, че все по-съществен дял в легловата база, особено по морето, заема т.нар. апарт-хаус строителство. Според Института по маркетинг са необходими спешни изменения в законодателството, ограничаващи възможностите на "апарт-хаус" комплексите да упражняват скрита туристическа дейност, като не плащат дължимите данъци, и по същество затрудняват органите по сигурността да осъществяват контролните си функции.
По време на форума представителите на туристическия бранш очертаха спешни мерки за развитие на сектора у нас. Според тях бъдещото Народно събрание трябва да включи в структурата си Комисия по туризъм с широки правомощия по отношение финансирането на националните реклама, маркетинг и промоции. Спешно да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Подчертана бе и необходимостта да се реши статутът на планинските курорти. Участниците във форума се обединиха и около създаването на отделно министерство на туризма в структурата на следващото правителство. Според представителите на бранша увеличението на търговските аташета, които отговарят за туризма в основните партниращи на България страни също ще допринесе за ръст на чуждестранните туристи като назначенията да се извършват на основата на публично-частното партньорство. Друго искане на бранша е и ускоряване на промотирането на България на вътрешния и на външните пазари.