Припомняме, в началото на месец юни енергийният министър Теменужка Петкова подписа с председателя на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер пътна карта. Картата предвижда страните да изследват развитието на газопреносната инфраструктура на територията на България, съобразено с изискванията на ЕС.
Добрев поясни, че България търси възможност да развива газопреносната си система чрез транзитиране на по-големи количества газ, като това става отделно от газопровода "Южен поток". Търси се вариант след изграждането на "Турски поток" страната ни да продължи да развива газопреносната си мрежа, за да може излишните количества газ от Турция да бъдат доставяни до други държави, допълни Добрев.
Председателят на енергийната комисия посочи и че този вариант е по-скоро опит България да се съобрази с газопроводите, които вече се изграждат, така че да запази ролята си на страна, транзитираща газ.
Добрев определи идеята като инвестиционен проект за увеличаване на капацитета на газопреносната мрежа у нас. "Тук не става въпрос за нов газопровод", продължи Добрев и допълни, че се търси вариант единствено да се развие вече съществуваща мрежа на "Булгартрансгаз", за да може през страната ни да се транзитират по-големи количества от енергийния ресурс.
Добрев обясни и защо идеите за евентуална втора тръба от "Турски поток" или разклонение на газопровода към България няма да отговарят на изискванията за конкурентен пазар на ЕС. Той определи проблемите, съпътстващи тези идеи, като сходни с тези около "Южен поток". Това се отнасяло за всяка тръба, излизаща директно на европейския бряг.
Едно от основните европейски изисквания е това производителят на газ да не може да участва в строителството на газова инфраструктурна мрежа, както и на транзитни газопроводи, защото по този начин се образувал "естествен конфликт на интереси".
Изграждането на втора тръба от "Турски поток" било и в несъответствие с европейските правила, защото таксата за пренос на газта трябвало да се определя от националните регулатори. В нашия случай това е КЕВР.
Третият и най-основен проблем според Добрев е, че "трябваше да се дава достъп на трети страни до газопровода".
Добрев отново подчерта, че идеята, която се обсъжда с "Газпром", не е нито зов за помощ, нито съвместен проект. Идеята залягала като договаряне на търговски отношения.
Относно АЕЦ "Белене" Добрев коментира, че процедурата по приватизация на проекта е трябвало да започне още миналата година. Трябвало тогава да се изиска от евентуалните инвеститори да платят инвестициите, които държавата вече е направила по проекта - 3 млрд. лв. Ако приватизацията на АЕЦ "Белене" не се осъществи, трябвало да мислим за изграждането на допълнителни блокове на АЕЦ "Козлодуй" или за продажбата на оборудването, предвидено за централата в Белене.