Последните данни от Националния център по заразни и паразитни болести към 9 март показват, че в момента средно на легло са повалени 83-ма българи на всеки 10 000 души от населението. Предходната седмица те са били 95 на всеки десет хиляди (това се дължи на изчезващия грип), но пък вируси разболяват все повече българи в определени градове, превърнали се в огнища на зарази.
Така например в периода 24 февруари - 2 март болните в Бургаска област са били 102-ма на десет хиляди, а през миналата седмица скачат на цели 150. Да припомним, че в студените месеци във времето на грипа епидемия се обявява при около 200 болни на десет хиляди.
Само за седмица от 94 на 161 души на всеки 10 000 се повишават болните от дихателни заболявания в Пазарджик и областта. В Ямболско пък равносметката е увеличение от 95 болни на 108 болни, пак на 10 000 души. С много кашлящи и кихащи са също София-област - 151 болни на всеки 10 000, Сливен с показателя от 118 болни, а 106 са в Плевен.
"Сега циркулиращите дихателни заболявания протичат по-леко, хората не търсят лекарска помощ, визитите при семейните доктори не са чувствително повишени, затова реалният брой на всички разболели се у нас е доста над статистиката", посочи д-р Кунчев.
Той и колегите му обаче са категорични, че вълната от дихателни инфекции в момента не представлява ново настъпление на грипа по няколко причини. Първо - интензивността на разпространяващите се инфекции е много по-слаба, отколкото би била при грип. Второ - клиничното им протичане като цяло е значително по-леко и заразите отшумяват доброкачествено.
"Засягат се предимно горните дихателни пътища, пациентът е застигнат и от хрема, носът му е запушен, появява се кашлица, понякога може и да липсва, стига се до бронхит, но по-рядко се наблюдават сериозни усложнения като пневмонии. А точно те са ясна характеристика на грипа", изброи д-р Кунчев.
При дошлите дихателни инфекции общото състояние на организма също се засяга по-слабо, температурата е по-ниска, въобще всички признаци, които се наблюдават при грипа наред със силното главоболие, болките в мускулите и липсата на енергия в тялото, не са така мощно изявени.
Кой от многото респираторни вируси обаче е виновен за първата вълна на инфекции след грипа? "Все още не може да се каже. И днес продължаваме да набираме проби, така че данните ще са известни след около 10 дни, когато до лабораториите ни ще са пристигнали изолати от първите случаи на плъзналите вируси", отговори д-р Кунчев.
Хората трябва да знаят, че вирусите на грипа, на морбили и на някои други заболявания, освен че предизвикват болест, засягат и имунитета. По тази причина след преболедуването им ние сме по-податливи на други инфекции, което е още едно обяснение за плъзналата нова вълна от вируси. "Този факт в съчетание с доста резките смени на температурите, на които сме свидетели през последните 10-ина дни, е предпоставка за податливостта на българите и регистрирането на повишение на дихателните инфекции сред тях", обясни главният държавен здравен инспектор.
В много офиси, детски гради и училища големи и малки понякога кашлят по две-три седмици. "Често хората ме питат какво ги е повалило? Обикновено в тези случаи става дума за бронхит. Първоначално кашлицата е остра, но "слезе" ли по-надолу по дихателните пътища и ако върху вирусната инфекция се насложи бактериална, тогава тя става влажна и отхрачваща. А това означава, че трябва да се отнесем сериозно към състоянието си", заяви д-р Кунчев.
Независимо че в момента не говорим за грип, не значи, че сме се изправили пред невинен проблем. Какво е най-доброто поведение на пациента в такъв момент?
Да си остане у дома за няколко дни, докато оплакванията отшумят, да си почива, да пие чайове, лекарства срещу високата температура, кашлицата или болките в гърлото. Така се намалява и рискът от усложнения.
В момента няма опасност от бързоразвиващата се вирусна или хеморагична пневмония, каквато се наблюдаваше по време на грипната епидемия.
Какви храни трябва да консумираме, докато сме с вирусна инфекция? Колкото са по-разнообразни и съдържащи трите основни компонента - белтъчини, въглехидрати и мазнини, толкова по-добре. Стига да са в балансирано съотношение. Богатата на плодове и зеленчуци диета е много съществена, тъй като през пролетта организмът е изтощен от отминалата зима. Всяко набавяне на микроелементи и витамини, особено в биологичния им вид, е добре дошло.
"Аз не съм привърженик на приемането на полезните вещества в синтетичен вид - т.е. на таблетки. Това се налага при силно засегнати пациенти и при труден достъп до храни. А при нашето разнообразие на пазара най-добре е те да се консумират пресни, под формата на сокове, каши, пюрета", каза д-р Кунчев.
Добре е да се изяждат поне половин килограм плодове и зеленчуци дневно като ябълки, портокали, банани, мандарини, домати, краставици. Не е за подценяване и белтъчното хранене, тъй като много хора се подлагат към диети с наближаването на лятото.
Все още обаче е рано за ограниченията! Те може да започнат отслабване чак в края на април или началото на май. "Защото имунитетът се гради от антитела. Те са високобелтъчни и едни от най-сложните молекули, които организмът изработва. А те се изграждат именно от белтъчни вещества. По тази причина избягването на месо и млечни продукти не е добро за организма ни, особено при подрастващите. Нека най-вече младите госпожици да внимават, когато предприемат диети", посочи д-р Кунчев.
Източник: в. "Труд"