Десетки коне бяха осъдени на бавна и мъчителна смърт от студ и глад високо Осоговската планина. Труповете им се търкалят в еднометровите преспи, накълвани от гарвани и нахапани от вълци. За това сигнализира читателка на
Burgas24.bg, която ни изпрати потресаващи снимки. Предупреждаваме, че кадрите не са за хора със слаби сърца.
Зоозащитници информират, че конете си имат собственик, но той ги е оставил на произвола на съдбата. По непотвърдени данни, той получава субсидии за отглеждането им. В началото са били около 100, в момента са не повече от 30.
Днес е проведена спасителна акция, но оцелелите животни са толкова изнемощели, че не могат да бъдат свалени от планината. Група доброволци, с помощта на Христо Абаджиев и Росен Димитров от Планинската спасителна служба в Кюстендил са качили при тях бали със слама и овес.
Burgas24.bg публикува без редакторска намеса покъртителния разказ на Dog Help – BG:
Спешна помощ за 30 бедстващи и умиращи от глад коне! Организации или доброволци – някой може ли да реагира? Утре ще бъде споменато името на собственика! Публикацията не е за чувствителни хора! Споделям я, защото е нужно това да се разпространи, да се самосезират нужните органи, тъй като досега не са го сторили!Притури се планината и затрупа около 100-на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа.Месец и половина по-късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там.На върха са оцелели само 30-на коне. Останалите лежат, заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видяли лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. И ѝ изкълвяват окото.Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едва. Жива е, но живот ли е това? Последната й телесна температура отива, за да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е наполовина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, щом като е мъртва, преди да е умряла?Бързо избавяне от мъките, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.А на собственика на конете пожелавам да намери вътрешен мир и Бог да му прости някой ден. Защото обществето не може. Просто, защото е... безочлив!