Братът на изчезналия Емил разплака мрежата! Сбогуване ли е това?

Братът на изчезналия след Сурва в Перник Емил Боев Мартин излезе с емоционален пост преди малко в социалната мрежа.

Вече 7 дни Емил е в неизвестност.

Той за първи път говори за личността на брат си, който е изключителен почитател на скейтборда и дърводелството.

Емил се е откроявал с невероятна доброта и имал приказна мечта да има малка къща с дърводелски цех.

Мартин за първи път посочва, че се е разплакал.

Ето и разказа му:

"Няма да размивам информацията с излишни думи:

- 21 часа активности от мен днес, поне няколко човека от екипа със същите цифри. Въпреки тези чудовищни усилия, официално от 1 час Емил го няма от седмица.

- Обходите продължават по планините.

- Високото ниво на дисциплина позволи за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим щателно и детайлно половин Перник, като за всеки район и маршрут се съгласуваме с полиция и местни хора така че да го направим най-спокойно и удобно за хората тук, като пак си свършим работата.

- минаваме обучения от спасителните екипи, които да ни позволят да сме по-ефективни и по-бързи в това, което правим.

- за мен тезата си остава, че спрямо хронологията, мотивите и плановете, които си е правил Емил за следващия ден и съобщенията, които е изпратил, търсейки приятелите си, той няма как по никакъв начин сам да е направил нещо на себе си.

- Всичко, което имам дотук е предадено и съобщено доброволно на полицията. Лично отношение виждам от тях като хора, които разбират ситуацията ми и искат да работим рамо до рамо.

- Всички започваме да чувстваме умора и безсилие, не спираме, няма да спрем.

Нещата стават по-бързо отколкото можеха да станат, и по-бавно отколкото ми се иска, но се движат в правилната посока.

Днес видях тази снимка на Емил и някакси нещо в усмивката му успя да ми разбие стоицизма, заради което искам да ви я покажа и да ви разкажа за него, за да не е просто някаква “липсваща жертва" - ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.

Той е любвеобилен човек, който носи в себе си уникална доброта, видяна от хората. Въпреки тежкия му на моменти характер е дал всичко за приятелите и близките си, които сега дават всичко за него. Винаги е държал много на родителите си, и на мен, въпреки че винаги съм бил по-скапан брат отколкото ми се иска. Имам милиони съжаления към него и милиони неща които искам да му кажа, и ще му ги кажа.

Ще си извоювам обратно шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, независимо какво ми коства.

Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен - никога не забравя да звънне и на майка ми да и разкаже и сподели мъките си.

Винаги е намирал сходна душа в баща ми в това, че разбират от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на инструменти и машини - татко жертва мазето си, за да може Емил да прави “Restoke" скейт продуктите си.

Всяко едно нещо измайсторено от ръцете му носи любов - пращаше всеки път в нашия семеен чат поредното нещо, което е направил, горд да ни покаже, нетърпелив какво ще му кажем.

Обожава тортите на майка ми, правени със същата любов, и всеки път ги хвали, въпреки че не яде толкова и такова сладко.

Успя да убеди нашите и мен да погледнем с ново око на скейтбордите като започна да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.

Занимава се с това да изгражда скейтпаркове и да изгради една нова топла скейткултура - има десетки приятели из цяла България, вникнали в душата му и привлечени от нея.

Аз тази вечер за първи път ще си позволя да поплача откакто научих че го няма, ще си припомня всеки един детайл, който толкова обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него така, както не си давах досега.

А след 4 часа когато пак стана и директно си облека дрехите от снощи, плеснати пред леглото ми с ботушите, пак ще мисля не за фейсбук, не за мен и емоциите ми, не за медии, полиции, сценарии, планини или приятели - ще се сетя, че го правя за него, защото заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка следваща за него.

Обичам те Емиле, съжалявам, чакай ме, ще дойда, дръж се, обичам те!