Боянската църква пази най-старото изображение на Свети Иван Рилски

В Боянската църква има изрисувани 240 индивидуални лица, напълно различни едно от друго. Пропорциите на телата са като пропорции на реален човек. Това каза уредникът й Станимира Дойчинова в рубриката “Туризмът на фокус" на Радио "Фокус".

Разположена на границата с природен парк Витоша, Боянската църква е уникален паметник на българския дух и почти няма аналог в Европа, а може би и в света. 

“Боянската църква е един от първите обекти на ЮНЕСКО в света. Тя е приета в листата на ЮНЕСКО през 1979 г. на сесията в Луксор. Това, заради което тя е приета в ЮНЕСКО са нейните стенописи. Стенописите в Боянска църква са едни от най-добре запазените в България в този период от време. Стенописите, световно известните са от 1259 г., макар че там имаме по-стар културен пласт. Изключителното на тези стенописи е, че това са първите ренесансови изображения изобщо в света. Знаете, че Ренесансът започва в Италия в края на XIV в началото на XV век. Стенописите в Боянска църква са нарисувани 1259 г. са завършени, за което пък имаме надпис, който е един от изключително малкото съхранени в цялостен вид в България. И за да не оставате в недоумение какво точно означават ренесансови стенописи, ще спомена само няколко техни характеристики. В църквата има изрисувани 240 индивидуални лица. Тези лица са с характеристиките на психологизъм, те изразяват емоции, те изразяват чувства, те са напълно различни едно от друго. Пропорциите на телата са като пропорции на реален човек. В Боянска църква виждаме перспектива, виждаме движение, виждаме триизмерност, както и цветовете, които са използвани. Това, буквално можем да кажем, че е за първи път в света. И всеки квадратен сантиметър от Боянска църква е едно изключително богатство за България, тъй като то ни показва изключително високото ниво на култура по време на Втората българска държава".

Мнозина си задават въпроса кой е авторът на уникалните шедьоври.

“Преди около 10-ина години, може би и малко повече, покойният вече проф. Божидар Димитров, беше формулирал една тройна хипотеза около име Василий, което беше намерено с графитен надпис, въглен замазан отгоре с варова мазилка на фасадата на църквата от XIII век. И той смяташе, че името на художника е Василий и беше изградил стройна хипотеза около това име. Но в последствие, при едно от рутинните почиствания в изображението на Свети Димитър, който е нарисуван с меч, както е типичното изображение, в меча на Свети Димитър беше намерено името Димитър. Боянска църква има три ръце на рисуване, което е типично, обикновено е бил главен художник, който е имал калфа и чирак. Съответно главният художник рисува лицата, най-важните изображения, чиракът и калфата помагат с фона и други подробности от стенописа. И сега, когато вече е намерено това второ име, при условие, че имаме три ръце на рисуване, става абсолютно невъзможно да кажем кой е художникът. Но има нещо по-важно, което трябва да знаем. Средновековието е времето, в което е абсолютно нетипично художникът да изпише своето име, тъй като той е абсолютно убеден, че Бог твори, чрез неговите ръце, че той е просто оръдие в ръцете на Бога, няма абсолютно никакво значение как се казва като личност. Най-силно застъпената хипотеза, на която аз силно съм неин привърженик, е че точно главният художник не е написал своето име, тъй като той е бил абсолютно убеден, че няма никакво значение как се казва. По-важното, което обаче знаем, и това не подлежи на съмнение, че художниците също са българи и че са принадлежали към Търновска художествена школа, което мисля, че отговаря на въпроса".

Най-въздействащото място, според Станимира Дойчинова, уредник в Боянската църква, е най-старата част на храма, която се намира под купола, на който е изобразен Иисус Пантократор - Вседържител.