© Impact Press Group | | "Боржуа", "фудбол" и "парламентисти" са част от бисерите, с които са блеснали учениците на провелото се Национално състезание по български език и литература за зрелостници. При проверката на съчиненията преподавателите установили, че голяма част от гимназистите се затрудняват при изписването на елементарни думи.Те често бъркат "о" с "у", "е" с "и", "д" с "т", "з" със "с" или се чудят къде да сложат "е" при променливото "я". Така например някои от участниците в състезанието са измислили два варианта на думата "парламентаристи", пишейки я "парламенталисти" или "парламентисти". Други от младежите са прекръстили "пансиона" на "пенсион", а "бутилките" на "бутиулки". Греши се и изписването на "д"/"т", като пример за това е "привързаници на фудбола", вместо вярното "привърженици на футбола", посочи тъжните бисери гл.ас. д-р Теофана Гайдарова от ПУ "Паисий Хилендарски", която е била председател на кандидатстудентския изпит в университета през различни години. Дванайсетокласниците често бъркат и думи, като "лакътуша", вместо правилното "лъкатуша", "боржоазен" или "боржуазен" вместо "буржоазен", "лафкаджии" и "лафкаджий" вместо "лавкаджии", "одеало" вместо "одеяло" и "разцъвтяли", вместо "разцъфтели".
Често срещано явление е и непознаването на фразеологизмите, което води до пълни безсмислици в съчиненията на гимназистите от цяла Южна България, явили се на състезанието. Гл.ас. д-р Теофана Гайдарова дава като пример следния ученически бисер: "Сгащва го началникът в бара и го пита какво прави по време на работа там, а нашият го гледа като топъл хляб (вместо като ударен с мокър парцал)". Грешката била допусната не в една, а в няколко конкурсни работи, обясни д-р Гайдарова. Като печална преценка за състоянието на нашата страна и отношението към нея пък един от участниците написал: "Иван четеше вестници, в които пишеше само лошо за България. Те го караха да се срамува. Четеше книги, които го караха да се гордее, че е българин". "По мои наблюдения на практика в гимназиите децата изобщо не учат граматика на българския език, с изучаването на която приключват в 7-и клас. И след това се получава един голям луфт, а в 12-и клас се подготвят единствено за матуритетните въпроси, които са свързани само с отделни фрагменти от материала по роден език", каза д-р Гайдарова. Предложението й е в гимназиалния етап българският език и литературата
да се изучават като отделни предмети, както и да се работи повече за създаване на комуникативно-речевите умения, за да се повиши грамотността на българския ученик. В националното състезание все пак са участвали и много добре подготвени гимназисти, които ще бъдат наградени, а получилите отлични оценки ще бъдат записани за студенти във Филологическия факултет на университета.
Източник: в. "Монитор" |