60% от водата, която влиза във водопреносната мрежа, се губи, докато стигне до чешмите на хората. Проблемът се задълбочава в последните 10-15 години, въпреки че точно в тези години се наляха милиарди в тази сфера, основно средства по Оперативна програма "Околна среда“. Това каза екологът и бивш министър на околната среда и водите
Борислав Сандов в предаването
"България, Европа и светът на фокус“ на
Радио "Фокус“.
Според МОСВ 111 000 души в 179 населени места в момента са засегнати от липсата на вода. Според "Зелено движение“ цифрите са неколкократно по-високи – 345 000 човека в 297 населени места. "Разликата идва от там, че невинаги общината обявява бедствено положение заради режим на водата, а ВиК операторите невинаги споменават по-малките населени места. Но ние правим тази статистика през хората, които живеят в тези населени места“, обясни
Борислав Сандов.
Безводието, свързано с липсата на вода във водоизточниците, които трябва да захранват населените места – язовири, кладенци, водохващания, се дължи основно на климатичните промени. Другият голям проблем е свързан с инфраструктурата и това, че инфраструктура за водоснабдяване в България е остаряла и недобре поддържана, посочи експертът от "Зелено движение“.
Въпреки огромните средства, вложени в последните десет години в ремонти на ВиК мрежата, качеството на услугите се влошава. Причините за това са няколко, като основната е корупцията. "Голяма част от тези водни цикли се правят в по-голямата степен от фирми, които правят некачествени ремонти. Поставят се неправилните като обем или качество тръби, които се пукат много бързо след това, и влизаме в ситуацията ремонт на ремонта“, обясни Сандов.
Той подчерта, че загубите по ВиК инфраструктурата не се плащат от доставчика, а от потребителите. Същото се отнася и за кражбите на вода, допълни той.
Климатичните промени водят до засушаване, което се отразява и върху земеделската продукция. "Все по-често чуваме земеделски производители, които се оплакват от това, че нямат вода, с която да напояват, и са на път да загубят реколтата си. Някои от язовирите са на 5-6% от полезния обем, което означава, че скоро няма да има вода за напояване в тях, а големите язовири в Южна и Югоизточна България са на 30%“, посочи
Борислав Сандов.
Индустрията и енергетиката също ще бъдат потърпевши от климатичните промени, допълни той.
Борислав Сандов припомни, че в качеството си на министър на околната среда и водите е инициирал проект за пълен мониторинг на водите. Стойността на проекта е била 186 милиона лева. Проектът е бил одобрен от Еврокомисията като част от Плана за възстановяване и устойчивост. "Беше заложен мониторинг на водите от резервоарите до нашите чешми, за да можем да проследим целия поток на водата и да знаем къде са липсите. Този проект обаче беше провален, най-вече от служители в последните три служебни и едно редовно правителство. Обясняваха, че това не може да се случи, и министър
Юлиян Попов се отказа от този проект“, обясни
Борислав Сандов.
По думите му голям дефицит на ПВУ е, че той не дава допълнителни възнаграждения за държавните служители. "Това им създава допълнителна работа и те всячески бойкотират и бламират проектите по Плана“, обясни той.
Важно е да има стратегия за управление на водите, подчерта екологът.
Качеството на инфраструктурата е ключово важно за намаляване на процентите на загуба на вода. В Добричка област загубите достигат до 80%, посочи той.
"Много важно за питейно-битовите нужди е да се реши въпросът с инфраструктурата. Има средства и към настоящите оперативни програми, но трябва завишен контрол и обществените поръчки да не са предопределени“, коментира
Борислав Сандов.
"Не бива да се вглеждаме само в това колко е водата и как я разпределяме, а и как се използва. Ние продължаваме да наричаме "научна фантастика“ използването на дъждовна вода в домакинствата или в селското стопанство. Това е голям източник на вода, която може да се използва“, допълни екологът.