Борислав Цеков: Днес на България не е нужен министър-председател, изваден от някакъв офис

Конституционалистът и собственик на "Галъп интернешънъл Болкан“ доц. д-р Борислав Цеков направи кратък коментар относно политическия профил на бъдещия премиер на България, предава Sofia24.bg.

Няколко думи по повод на репликите за политическия профил на бъдещия премир, които си разменят ГЕРБ и ПП-ДБ. В условията на острата политическа криза, най-важното качество, което трябва да притежава един бъдещ министър-председател на редовно избрано от Народното събрание правителство е демократичната легитимност. Без такава легитимност, сме изправени пред опасност от още по-дълбока ерозия на парламентарната демокрация.

С други думи, това трябва да бъде личност, получила доверие от избирателите в парламентарния вот. Преди време, бяха правени опити, неуспешни при това, за излъчване на правителство с "равноотдалечен", непартиен премиер - проф. Габровски. Сега обаче обстановката е по-различна, а кризата - още по-дълбока. Затова се изисква ясна политическа отговорност. Днес на България не е нужен министър-председател, изваден от някакъв офис, от международна или неправителствена организация, зад когото да се скрият партиите, които сформират парламентарно мнозинство. Интензивните конфликти, взаимното недоверие на партийната арена, както и аспирациите на президента и неговото обкръжение да се намесват в управлението, обричат подобна формула на "беровизация".

За по-младите, "беровизация" идва от процесите, които отпуши правителството на проф. Любен Беров, което беше излъчено през 1992 г. именно по такава формула - равноотдалечен премиер, около който да се обедини парламентарно мнозинство от партии, които не искат да поемат отговорност за официално коалиционно управление. Тогава това бяха БСП, ДПС и т.нар. "сини мравки" (голяма част от отделилите се от СДС депутати в 36-то НС), с негласната подкрепа на президента Желев и неговото обкръжение. Това правителство в началото успокои за кратко политическата конфронтация, но бързо се превърна в удобен параван за разграбване на държавата, разгул на престъпността и мафиотизация. Защото нямаше ясна политическа отговорност и всички си "измиваха ръцете" с това, че премиерът е "равноотдалечен". Днес, поне според мен, е нужен точно обратният профил - министър-председател, който е максимално приближен до партиите, които ще излъчат правителство, за да бъдат те пряко ангажирани с управлението и отговорността за него.

При това, нека повторя, премиер с демократична легитимност. Защото хората трябва да знаят какво избират, ако искаме да вървим постепенно към възстановяване на нормалните нива на избирателна активност. А не - гласуват за едни, а управляват други. Демократична легитимност се придобива единствено с явяване на избори. Не с дописка в приятелски сайт, не с развълнувани интервюта на активисти или подписка на приближени интелектуалци. Примерът с Марио Драги, който някои дават, e работещ, но за друга политическа култура, в която партиите умеят да носят отговорност, а не се крият от нея. Доминиращата през последните години у нас политическа култура в Парламента не е такава и поради това примерът с Марио Драги в Италия не е особено уместен. Максимално приближен до парламентарното мнозинство и с ясна демократична легитимност - от такъв министър-председател има нужда България.