Бивш служител на ГДБОП осъди МВР за 111 000 лева

Бившият полицай от ГДБОП Виктор Кинов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от над 111 000 лева за това, че е бил уволнен от МВР, докато е бил разследван за корупция. Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС).

Кинов и колегите му Борис Събев и Георги Сучев бяха задържани през 2012 г. и обвинени за получен подкуп, като информацията за Кинов беше, че е племенник на шефката на Международния валутен фонд и бивш еврокомисар – Кристалина Георгиева.

Година преди задържането полицаите работели по сигнал на бизнесмен, че е заплашван от свои партньори. След като проблемът бил решен, униформените поискали среща с бизнесмена, който тъкмо приключил строеж на хотел в Слънчев бряг, припомня LEX.bg. Според първоначалните данни на разследващите, Кинов и Събев поискали от строителния предприемач да им се отблагодари за помощта, като им прехвърли безвъзмездно право на собственост върху апартаменти в хотела за приблизително 850 000 лева. Тогава бизнесменът подал сигнал и срещу тях. Те били следени на още няколко срещи с него, като на една от тях се съгласили да получат стойността на апартаментите. Парите били белязани и при акция на МВР всички били задържани, но след това се оказало, че сумата е била предадена само на един посредник. След няколко опита на прокуратурата да внесе делото в съда, през 2017 г. то беше окончателно прекратено поради недоказаност на обвинението.

Веднага след арестите на полицаите, срещу Кинов е било образувано и дисциплинарно производство в МВР за уронване престижа на службата и е бил отстранен от работа, а в края на 2012 г. е бил уволнен. Полицаят обжалвал заповедта за уволнение, но делото било спряно от Върховния административен съд (ВАС) до решаване на наказателното производство. След като разследването срещу Кинов е прекратено за пръв път през 2015 г., по негово искане още тогава е възобновено и делото във ВАС, но през 2017 г. съдът окончателно е отхвърлил жалбата му и е потвърдил уволнението.

Преди две години бившият полицай осъди окончателно прокуратурата да му плати 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, като заведе отделно дело и за имуществени вреди от неполучени заплати от отстраняването му през 2012 г. до окончателното прекратяване на делото през 2017 г. Кинов иска прокуратурата да бъде осъдена да му плати над 74000 лева, като сумата с лихвите надхвърля 110 000 лева. Първата инстанция обаче прие, че Кинов не е доказал липса на доходи извън месеците от задържането му до уволнението и затова му присъди обезщетение от 5777 лева. Той пък твърди, че две години е бил без работа, а след това е работил на места с много по-ниска заплата.

Кинов и защитата му обжалваха решението, като в жалбата си пишат, че градският съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да отложи делото за събиране на доказателства, след като адвокатът на полицая е уведомил, че е болен. Съдът обаче решил да приключи делото и така приел за недоказани твърденията, че Кинов е бил безработен две години.

Прокуратурата пък е обжалвала решението с аргумент, че полицаят е трябвало да търси обезщетение от МВР, а освен това заповедта за уволнението му е била потвърдена от ВАС.

В решението си апелативните съдии напомнят, че в заповедта на министъра недвусмислено е заявено, че наказанието е обосновано единствено с наличието на образувано наказателно дело, което е разгласено в медиите.

"Фактически няма спор, че ищецът не би бил дисциплинарно уволнен, ако не е бил привлечен като обвиняем. Преценката на административния съд за законосъобразност на заповедта за уволнение от формална и материална страна, включително изводите, че от обективна и субективна страна е осъществено описаното дисциплинарно нарушение /повдигане на обвинение за длъжностно престъпление и уронване престижа на МВР/ не обвързват гражданския съд, за разлика от влязлата в сила присъда /чл.300 ГПК/…В случая, макар връзката между обвинението и вредите да е опосредена от акта на работодателя, вреди за ищеца не биха настъпили, ако не бе повдигнато обвинение, заради което е отстранен от длъжност и му е наложено дисциплинарно наказание“, се казва в решението. В него съдиите посочват, че обстоятелствата в заповедта за уволнение могат да се приемат за установени само при влязла в сила присъда и подчертават, че преценката на ВАС в конкретния случай няма обвързващ характер и правно значение.

САС обаче отменя решението на градския съд в частта, с която е отхвърлен искът на Кинов, като пише, че действително той трябва да докаже, че не е получавал заплати две години, но това е останало недоказано не по негова вина, а заради процесуално нарушение на първата инстанция. В решението е описано, че адвокатът на Кинов е поискал съдебно удостоверение, което да му послужи пред НОИ и НАП, но не е могъл да го представи поради внезапно заболяване.

Затова САС е дал възможност на полицая да докаже твърденията си. Така съдът установява, че от края на 2012 г. до средата на 2017 г. Кинов е работил при други работодатели на много по-нисък осигурителен доход и затова трябва да бъде обезщетен с разликата между размера на получаваната брутна заплата в този период и брутния доход, който би получавал, ако не е бил отстранен от МВР.

По делото е била приета счетоводна експертиза, според която брутната заплата, която Кинов е щял да получи за 5 години в МВР е била 80 000 лева, а за същия период, през който е работил на други места, е получил едва около 6000 лева. Така съдът изчислява, че трябва да бъде обезщетен с над 74 000 лева. Към тази сума обаче са добавени и над 37 000 лева законна лихва, изчислена от вещото лице, като общата сума, която прокуратурата е осъдена да плати, надхвърля 111 000 лева.

Решението обаче не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва пред Върховния касационен съд.