Без ледено мъжко хоро в Калофер

За първи път тази година на Богоявление в Калофер няма да има мъжко хоро заради пандемията. Свещеници ще осветят богоявленския кръст и специална икона, която е поставена на моста над река Тунджа, където се изпълняваше мновековния ритуал.

"За първи път призовавам гостите и местните жители да не идват на Йордановден. Нека спазим всички противоепидемични мерки и да бъдем отговорни към нашето здраве и това на близките си. Ще дам личен пример като не вляза тази година във водите на Тунджа. Кръстът ще бъде хвърлен в реката, но няма да се играе хоро. За първи път ще бъде осветена нова икона, която вече е поставена на моста. В момента се изписват и песните, които пеем по време на Мъжкото ледено хоро", съобщи кметът на Калофер Румен Стоянов пред Карлово прес.

Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години. В реката влизат само мъже, които цяла нощ преди това са загрявали с червено вино и домашна ракия. Ритуалът по ваденето на Светия кръст се прави за здраве. Не само калоферци, но и във всички краища на България, хората казват, че който е нагазил в ледената вода не се е разболял, него настинка не го лови. А ако във водата има лед, то годината ще бъде здрава и добра за хората.

Според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер.