"Има 2,2 милиарда, а трябва да се търсят още 1,6 милиарда. При положение, че тези гарантирани депозити бъдат изплатени, Фондът ще бъде изпразнен и оттук натам трябва да е ясно, че гарантираните депозити в останалите банки няма да бъдат гарантирани. Това е огромен риск", коментира финансистът.

Според него, ако държавата трябва да възстанови средства във Фонда, за да се гарантират влоговете в други банки, това също би оскъпило фалита на КТБ.

"Не стана ясно и какво ще стане с големите фирми, които имат сметки в КТБ, като например "Топлофикация", каза още Красимир Ангарски. 

По думите му трябва да се търсят варианти за фалит, но при различни условия.

Експертът припомни, че служебният финансов министър е поискал спешно свикване на закрито заседание на Комисията по бюджет и финанси в XLIII Народно събрание, която да се запознае със ситуацията.

"Аз не зная защо се иска скрито заседание, след като казахме, че всичко ще бъде осветено. Нека хората и тези, които казват, че не трябва се дава един лев от бюджета, да разберат какво ще струват на държавата евентуални последващи фалити и разклащане на цялата банкова система. 

Ако при ликвидацията се допусне синдици с години да разпродават активите на банката, това може да доведе до протакане, забравяне и съответно замиване на следите. Необходими са програми за всяко от възможните решения за фалит. Сега трябва да се действа много бързо, защото колкото повече се бави процесът, толкова повече нараства общественото недоверие към финансовата ни система", подчерта финансистът.