Александър Кьосев: Думата "соц" внушава липсата на достойнство на живот

Текстовете във "Вера и далавера“ са писани в последните две десетилетия по разни поводи и биха могли да бъдат тежко неактуални. Но аз не пиша актуално, а за малко по-универсална публика и за един по-дълъг период. Това каза филологът, културолог и писател Александър Кьосев в рубриката "Дифтонг“ на предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

В книгата са включени статии, есета, разкази и "симпли“ от социалните мрежи.

Разделът за паметта съдържа текстове за тежкото наследство от миналото, за комунизма, за прехода и за това как се справяме с него. Според него българското общество отказва да преработи травмата от социализма и я замита под килима с клишета.

"Дълго време се ориентирах в това, което става, докато най-накрая установих, че към миналото на социализма има три типа отношения, които доминират при различните хора. В първия случай е демонизация, във втория – носталгия, а в третия – пародия. Към демонизация и носталгия са склонни бившите сини и червени – това са хора на моите години, които помнят добре за какво става дума. Пародията е царството на младежта, което се отнася към социализма като към "соца“. Думата "соц“ внушава липсата на достойнство на живот, това, че в соца нещата не могат да бъдат сериозни, драматични и трагични, не могат да бъдат и много мили и носталгични. Те са просто забавни, смешни и лишени от смисъл и достойнство. Аз съм анализирал тези три типа нагласи. Имам и собствено мнение, сам съм се нарекъл "стар демонизатор“ и обяснявам защо съм такъв“, разказа писателят.

В момента носталгичната вълна към социализма е заменена с една крайнодясна националистическа вълна, която е по-силна и която е не по-малко опасна, смята Кьосев.

Публичната истина има различни исторически и естетически варианти, смята писателят. "Ние живеем в епохата на бързата истина – истина, за която няма време за проверки, за осмисляне. Първата мисъл никога не е втора, т.е. отсъства рефлексия, отсъстват съмнения, тя е категорична“, обясни той.

Съвременната епоха тежко дисбалансира отношенията между интуитивна, бърза истина и бавна, рефлексивна истина. "Онова, което е критично за съмнение и проверка, отстъпи на моментални, бързи категоризации, които не допускат никакво съмнение. В моите типаж аз привиждам много сериозна българска традиция, зад която стои самият Вазов“, допълни Кьосев.

"Вера“ и "далавера“ са две думи, с които много удачно могат да се опишат последните 35 години от нашето съвремие, смята писателят. "Вера и далавера“ е заглавието на негова статия от вестник "Сега“, което той дава и на книгата си. "Там пиша за това, че през цялото време обвиняваме елитите, че са корумпирани, че извършват мошеничества, че са брутално неморални. От друга страна обаче населението има една базова нагласа, която аз съм кръстил "далавера“, която е много интересна. Тя не е нагласа към престъпления и мошеничество, но не е нагласа и към спазване на правилата. Тя е нещо междинно. Освен това в нея има нещо забавно, има някакво приключение. Далаверата играе важна социална роля, тя е социално лепило, създава солидарност, защото всички искат да им се уважава далаверата. "Верата“ е свързана с разнообразните вери, които ние имахме в началото на прехода, и идеалистични картини на това, което ще се случи в България, и които се разроиха в най-различни посоки“, обясни Александър Кьосев.