© БФТ

И сега какво - не бил контузен, въртял номера. Дори го въвлякоха в битка за шефския стол в българския тенис.

Дали му пука на Григор за тази битка, та да заложи името си. Един каза, че Гришо се променил, подминавал хората, които са му помагали. Друг пък смята, че Джокович например по-красиво обяснил защо отсъства от кортовете. И всичко това защото го заболяло рамото и не играе на софийския турнир.

Каква пошлост! Изглежда няма начин да приемем това момче като български посланик. А и какво толкова - играе тенис, а не пише шедьоври като Калин Терзийски.

Осъдени сме да не го разберем напълно. А и трябва ли? Григор говори по различен начин. Кара те да му вярваш и да го подкрепяш, дори когато отказва да играе за България за купа "Дейвис". Каза го ясно - имам други цели. Понякога се затруднява с думите, тъй като рядко му се налага да говори на български, но когато ги намери, са толкова ясни и точни, че тръпки те побиват. Има нещо общо с Бербатов - въздействието е също толкова магично. А нали и той е още на кръста, че се отказа от националния отбор.

Хубаво е Григор да си идва по-често и да говори, колкото и да не го разбираме. Защото ни е писнало от наши псевдозвезди, чийто връх в кариерата е участието им в "Биг брадър". И това им дава право да се лигавят пред камерите и да ни натякват колко са известни в квартала си, а ние още не знаем.

Такива като Григор поставят всичко по местата си. На точните места. Може да имаш много пари и световна слава, но те не пречат да бъдеш нормален. Ако наистина си нормален.

Когато се разплака в зала "Армеец", чувайки да скандират името му, Григор сякаш потвърди онова, което каза - как баба и дядо отделяли пари от пенсията, за да играе момчето им в Европа. Можеше да не го казва, да си остане в семейството, както и това какво е струвало на родителите началото на кариерата му, а ние да се захласваме по златното момче и да слушаме какви ги дрънка за звездния си живот. Ако не беше го направил, нямаше и да се разплаче. Но Гришо явно иска всичко да е мястото си. Един нормален човек, който е имал късмета да не е изгрял на родното звездно небе, обсипано с парвенюта.

Няма да чуем от него нещо ново за Мария Шарапова и Никол Шенцингер. Чуваме толкова, колкото трябва . Така е, защото иска да разберем по-важните неща около него - обичал да остава сам, да се разхожда и да разсъждава.

Григор говори не само различно, но и неразбираемо. Как така да мисли и да разсъждава? Върху какво? Ето един хубав въпрос. Много по смислен от: "Какво ви даде участието в "Биг брадър?".

Скандираме името му, а не го разбираме. Представата ни за успелите български момчета обикновено я търсим на места, където успехът бавно и тихо се изплъзва. Там се говори много, не се казва нищо - просто имаме "звезди" срещу себе си. Не се налага и да плачат, защото обичат само себе си. Типично за звездите от чалга поколението.

Затова Григор е различен. Какво значение има на кое място е в ранглистата. За него може и да има, защото това работи, но той ще говори точно така - като успяло българско момче, което може и да мисли.