Съгласно чл. 54в от Кодекса за социално осигуряване (КСО), паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва: до 3 години трудов стаж – 4 месеца; от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца; от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца; от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца; над 15 години – 12 месеца.
Съгласно чл. 67 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора. Обяснява експертът по тредово право Тодор Капитанов, създателят на платформата
mywork.bg.В чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.