Адвокат Весела Илиева: Истанбулска конвенция не съответства на Българската конституция

Истанбулската конвенция влезе в сила в Европейския съюз от 1 октомври. А през месец юни Съветът на Европейския съюз, представляващ държавите членки, одобри присъединяването на Европейския съюз към конвенцията. През месец февруари Съветът на Европейския съюз даде ход на ратификацията на документа на Съвета на Европа за защита на жените срещу всички форми на насилие, въпреки че 6 държави, сред които и България, все още не са го ратифицирали на национално ниво. Това стана да кажем първо без съгласието на: България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, тъй като решението на изисква единодушие, те нямаха достатъчно сила да го блокират. Шестте държави ще бъдат задължени да прилагат конвенцията само в частите, които са обект на европейска компетентност. Те са отнасят до сътрудничеството на наказателно-правни въпроси, обучението на служители, работещи с жени обект на насилие, провеждането на кампании срещу насилието, провеждането на санкции срещу извършителите, а също и членовете, свързани с убежището и забраната за връщане на жени, бягащи от насилие в държавите им по произход.

По данни на Европейския съюз всяка трета жена е била жертва на физическо или сексуално насилие от 15-годишна възраст. България е подписала Истанбулската конвенция през 2016 година, но не я е ратифицирала. През 2018 година Конституционният съд я обявява за противоречаща на българския основен закон с осем гласа и четири особени мнения. Говорител на Европейската комисия заяви, че споразуменията, сключени от Европейския съюз, са задължителни за държавите членки, когато те действат по прилагане на европейското право. Интервю с адвокат Весела Илиева – член на Инициативен комитет за провеждане на референдум за забрана на джендър идеологията и политиките в образователната система на България

Адвокат Илиева, да започнем първо от общата картина. Какво трябва да знаем за това, че от 1 октомври влезе в сила вече като закон в Европейския съюз Истанбулската конвенция? Тази новина как да я възприемаме?

Вие направихте един изключително добър и задълбочен анонс на всичко, което е станало до тук. Да, действително от 1 октомври Истанбулската конвенция е закон в Европейския съюз, но не и в нас. Това е така, защото по силата на Българската конституция, за да бъда в детайлно точна – член 5, алинея 4, един международен договор може да бъде инкорпориран в нашето вътрешно законодателството и да се прилага в случаите, когато нашето законодателство му противоречи, само ако е изминат законовият регламентиран път, а именно международният договор, каквато е и съответната конвенция, да бъде ратифициран от нашето Народно събрание, да бъде обнародван в Държавен вестник и да е влязъл в сила.

Това е закон за Европейския съюз, но няма пряко приложение за нас, защото имаме един знак "Стоп“. Този знак "Стоп“ в лицето на решението на Конституционния съд от 2018 година. Искам да обърна вашето внимание на това, че аз лично като юрист най-вече, адвоката го оставям на втори план, не мога да споделя доводите, които слушах тези дни, че видите ли Конституционният съд е казал, че само част от тази конвенция не съответства на законодателството. Това не е така. Както и вие подчертахте, самия диспозитив на решението е, че цялата Истанбулска конвенция не съответства на Българската конституция.

Защо? Нека кажем защо не съответства.

Това е така, защото самата конвенция дава една изключителна широта на понятието "пол“, а именно в член 3, буква "В" от Истанбулската конвенция е записано, че полът е социално изградена роля, която едно общество смята подходяща за мъжа и за жената, а това противоречи както на законодателството ни, така и на разбирането на ролята на пола в социалния живот. Не знам тук ли да акцентирам, че в България бяха направени няколко опита да бъде прокарана Истанбулската конвенция, всичките естествено бяха неуспешни.

Първият опит е с това решение на Конституционния съд, вторият опит е бламирано от тълкувателно решение №2 на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, където върховните съдии изрично заявиха, че не може да се допусне промяна на име, пол и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който е заявил, че е транссексуален. И не на последно място има още едно решение на Конституционния съд ,в което той дава задължително тълкувание на понятието "пол“. По силата на този конституционен акт полът у нас следва да бъде разглеждан само в неговия биологичен смисъл.

Как точно ще действа Истанбулската конвенция в България, след като вече е закон в Европейския съюз, и краткият отговор на този въпрос, г-жо Илиева, е?

Краткият отговор е еднозначен и пак ще го кажа: че Европейската конвенция за защита и превенция на жените жертви на домашно насилие, известна като Истанбулската конвенция, няма стойност на закон в България.

Това по някакъв начин няма ли да противоречи на общото прието в Европейския съюз, т.е.  да има някакви санкции за България?

Това решение на Съвета на Европейския съюз няма никаква императивна стойност, от което следва изводът, че за нас няма да има абсолютно никакви санкции. С оглед на вашия въпрос искам да уточня, че Европейския съюз функционира на базата на договор за функционирането си, по силата на който самият съюз има предоставена компетентност. Т.е.  той може да взема решения само по въпроси, по които е овластен от отделните държави членки. В този случай вие бяхте много права за отделните области, в които ще се наложи международно сътрудничество, превенция и правото на убежище. Оттук нататък всяка държава действа въз основа на своята запазена самостоятелна компетентност. Т.е. всяка държава членка може самостоятелно да избира механизмите, по които да преведе в изпълнение нормите на Истанбулската конвенция. Пак казвам, това не зависи и не е задължително за нас.

Но какво правят нашите политици в тази област?

Знаете, че Законът за защита от домашното насилие беше един от включените закони в Плана за възстановяване и устойчивост. И смело мога да кажа без да ангажирам ничие мнение, това си е мое лично, че чрез изменението в Закона за защита от домашното насилие първоначално се опитаха да дадат законов вид на незаконовата противоконституционна Истанбулска конвенция. В нашата общност, пък и не само това, беше изключителен шок начинът, по който се въведе един израз, а именно "интимна връзка“. Първоначално внесеният законопроект касаеше отношения между лица без да се конкретизира техния пол, след това за щастие надделя малко здрав разум и бе прието, че се касае за интимна връзка, която се отнася между лица от мъжки и женски пол. Тепърва, според мен и сред колегите, които практикуваме в тази област, ще се видят негативите от тази законова разпоредба, защото добра или лоша, тя е вече факт, тя е действащ закон, но ще бъде изключително трудно да се докаже началото и края на тази интимна връзка.

Абсолютно, да.

Защото извинете, но доказването включва много способи, и доколко това доказване няма да навлезе в личното пространство на хората е обект на друга тема.

Както и вие споменахте, шестте държави ще бъдат задължени, говорим за България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да прилагат конвенцията само в частите й, които са обект на европейска компетентност. Какво означава точно това? 

Предоставената компетентност е властта, която отделната държава членка на Съюза е дал на самия Европейски съюз. Но пак казвам, тя не измества самостоятелната запазена компетентност на съответната държава. Т.е. онагледявам: Няма как тези препоръчителни действия по отношение на нас, допускам и на останалите държави, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да заобиколят, че ние имаме решение на Конституционния съд.

А как по-скоро ще се предвиждат според вас с тези санкции срещу извършителите, какво ни казва законът в този случай?

В момента на първо четене се сещам за един член 30 от Истанбулската конвенция, където евентуално ще се допуска да платим обезщетение на жени, които са жертва на домашно насилие. Но искам да ви кажа, че за нас и за мен лично насилието не може да се дели на домашно, насилие в етажната собственост, обществено насилие, на работното място. Държа да кажа, че досега функциониращият Закон за домашно насилие, той беше един добър закон, и ако е имал някакви недостатъци, те бяха свързани вече в чисто житейското му прилагане, което вече е извън съда.

След като една жена или един мъж, защото има много мъже, които също са жертва на домашно насилие, са получили Заповед за незабавна защита от домашно насилие, проблемите възникват от момента, в който те я получават и доколко правозащитните и охранителни органи оказват съдействие на тия жертви, за да бъде защитени по някакъв начин от своите нападатели и от своите насилници.

Въобще сложен е процесът, особено в България.

Сложен е. Това, че аз съм един от противниците на тази конвенция не значи, че подценяваме проблема с насилието. В никакъв случай, защото насилието е свързано с нарушаване на телесната неприкосновеност на един човек, на неговото човешко достойнство, много често в резултат на насилие се стига и до смърт, а знаете, че човешкият живот е висша ценност.

Адвокат Илиева, донесохте ми тук една розова книжка, ако мога така да я нарека. Какво точно представлява тя, защото все още не съм се запознава подробно с нея, и какво ви провокира да създадете този инициативен комитет?

Въпросната "розова книжка“, както ние разговорно й казваме, си има своето заглавие. Това е Наръчник за сексуално здраве на лесбийки и бисексуални жени. Тя ни беше предоставена от член на нашия инициативен комитет, една майка, чието дете я е намерило в медицинския кабинет в училището, в което учи. Това е само една малка част, но изключително фрапантна с оглед съдържанието си за това как при забрана, т.е. все още няма такава, ние държим живот и здраве да се стигне до такава, но как при една врата в полето, както ние казваме, се допуска по нерегламентиран начин в българската образователна система да се разпространяват подобни помагала.

Това и още много такива случаи бяха в основата на идеята на Българската социалистическа партия да се организира провеждането на референдум за забрана на джендър идеологията и разпространяването й в образователната система на България. Държа да кажа, че и БСП,  и ние като чанове на инициативния комитет приемаме въпроса за децата и за традиционното българско семейство като такъв, който е свързан с националната сигурност на България. Защото в тази ранна възраст, каквато е детската, те са изключително удобен субект да бъдат манипулирани точно под въздействието, че те са бъдещето на този свят, който може да моделира самия свят.

Така е, да. Изключително податливи са на всякакви провокации в крехката си възраст.

Образованието е начинът и правната форма, през която могат да бъдат провеждани, прокарвани такива джендър политики.

Националният статистически институт (НСИ) излезе с една статистика - НСИ преброи 1428 гей двойки в България, 2856 граждани са обявили, че живеят на семейни начала с партньора си от същия пол, сочат данните на НСИ. Тази статистика как ви се струва на вас?

Ще бъда честна: Мисля, че са много малко, което за мен значи, че много хора пък не смеят да се афишират като такива. Аз имам клиенти, които са с различна от общоприетата сексуална ориентация, които по никакъв начин не ги дискриминирам. Напротив, те са едни от нас. Идеята на нашия инициативен комитет е просто да се сложи забрана в образователната система на България да се извършват подобни практики.

И като така обобщаваш въпрос на нашия разговор с това, което започнахме за Истанбулската конвенция: Какво очаквате да се случи в България? Някакви промени очаквате ли в най-скоро време в това отношение? Знам, че се очакват решения на Върховния административен съд.

Да, в момента обществото очаква, и то не е тайна, че с голямо внимание очакваме какъв ще бъде съдебният акт на Върховния административен съд по отношение делото срещу г-жа Милена Славова. Аз не познавам в детайли целия казус, не могат да го коментирам. Очакваме го това. Отделно обаче като финал, ако прецените, че това е такъв, каквито и да са били аргументите на Съвета на Европейския съюз за тази обща ратификация на Истанбулската конвенция, пак казвам по никой начин тя няма да бъде задължителна за нас, но аз съм абсолютно сигурна и с оглед практиката и наблюденията, които имам, че ще има дали отделни физически лица, дали отделни сдружения с нестопанска цел, отново ще повторя, с външно финансиране, да се опитат да използват опорките на Истанбулската конвенция, на това общо решение за общата ратификация за провеждане на законодателство в тази посока.

Ето защо трябва да бъдем изключително критични, изключително внимателни към законодателния процес в парламента, и съответно всички законопроекти, които бъдат внесени, и които се отнасят към децата, насилието, да бъдат обект на широко обществено обсъждане, което за съжаление в това Народно събрание не се случва, т.е. не се спазва Законът за нормативните актове. Един закон, един законопроект когато влезе в Народното събрание, следва да бъде дадена достатъчен период, за да може да бъде обсъден и на обществено ниво.