Адвокат: Съществува заблуда сред пациентите, че всяко посещение в спешно отделение е безплатно, а това съвсем не е така

Съществува заблуда сред пациентите, че всяко посещение в спешно отделение е безплатно, а това съвсем не е така. Това коментира в личния си профил във Facebook адвокатът по медицинско право Мария Шаркова по повод репортаж за майка, завела дъщеря си в УМБАЛ "Царица Йоана“-ИСУЛ със силни болки и възпаление на ухото и получила документ за плащане на 60 лв. такса за преглед.

Публикуваме изказаното от адк. Шаркова мнение без редакторска намеса:

Съществува заблуда сред пациентите, че всяко посещение в спешно отделение е безплатно, а това съвсем не е така.

Законът за здравето действително предвижда, че спешната помощ е безплатна, като в една наредба се детайлизира, че държавата заплаща оказаната спешна помощ на пациенти до тяхната хоспитализация.

В лечебните заведения за болнична помощ се оказва спешна помощ в спешните отделения и те нямат право да изискват заплащане от пациенти в спешно състояние.

Когато обаче пациентите не отговарят на дефиницията за спешност, те следва да заплатят оказаната им медицинска помощ. Дали състоянието е спешно или не, се определя от лекар, а не от пациента или неговите близки. Не всяка болка, температура или кашлица представляват спешно състояние.

Според медицинския стандарт по спешна медицина, спешно е това състояние, което има потенциал да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия. Ако ползваме за пример случая в репортажа, болката в ухото обикновено не е свързана със спешно състояние и не налага оказване на спешна медицинска помощ. Иначе, разбира се, никоя болка не е приятна и е логично, че пациентът иска бързо решаване на здравословния му проблем.

Всички състояния, които не отговарят на горната дефиниция, не са спешни и когато ползваме Спешното отделение за диагностика и лечение на неспешни състояния, болниците имат право да въведат цена на тази медицинска услуга и да получат заплащане от пациента.

Много често пациентите не са наясно, че при неспешни състояния или възникнали здравословни проблеми извън обявеното работно време на общопрактикуващия им лекар, могат да потърсят медицинска помощ от друг лекар/кабинет, с които ОПЛ е сключил договор. В тези случаи пациентите няма да заплатят за оказаната им медицинска помощ, защото тя се оказва в рамките на задължението на всеки ОПЛ да осигурява медицинска помощ денонощно на пациентите от своята листа. Кои са тези лекари/кабинети се посочва на видно място в кабинета на съответния ОПЛ.

Защо в ИСУЛ има струпване на толкова много пациенти пред спешните кабинети? Защото те се ползват за диагностика и лечение на неспешни състояния, като заместители на ОПЛ, на специалисти в извънболничната помощ и на кабинетите за неотложна помощ, с които ОПЛ сключват договори за обслужване на пациенти извън работното им време.

Не без значение е и ниската здравна култура и желанието на всеки един пациент здравословният му проблем да бъде решен възможно най-бързо дори в случай, че не е спешен и то в удобно за него време. В моята практика съм имала много примери за пациенти, които търсят помощ в Спешно отделение, защото през деня били на работа и не можели да отидат на преглед при ОПЛ в удобно за тях време. Или просто защото искат непременно веднага да имат достъп до лекар, без значение, че състоянието им не е спешно.

Би било любопитно да се направи репортаж от едно нощно дежурство в Спешен кабинет и да се установи колко неспешни пациенти ползват услугите на тези кабинети за едно денонощие и с какви симптоми и диагнози са те.