Адвокат: 80% от делата за домашно насилие са фалшиви! Депутатите промениха закона некадърно

Темата за домашното насилие е особено нашумяла през последните дни - нови и нови случаи, протестни действия и промени в Закона за домашното насилие от преди два дни. Именно тези събития ни доведоха до разговора с адвокат Лазар Белев, експерт в делата за домашно насилие, с когото да обсъдим доколко са ползотворни настъпилите промени и като цяло да поговорим за домашното насилие.

Ето и цялото интервю на адвоката Лазар Белев с Велизара Ангелова за Plovdiv24.bg.

Г-н Белев, няма как да не ви попитаме какво мислите по казуса с нарязаното момиче в Стара Загора? Мислите ли за несправедливо решението на съда?

От това, което виждам като доказателства, съдът е бил ограничен в това да вземе това решение и да приеме, че налице реално е лека телесна повреда. Сега, че не е разследвал в подробности всичко, че е могъл да постанови не точно като за обвинение лека телесна повреда, ами да кажем хулиганство, жестокост или нещо друго. Можело е да се положи малко повече усилие, но формално той е бил прав. Говорим юридически. Но все пак няма как да дам оценката, трябва да знам всички факти, за да бъда категоричен. Не трябва да се съди от непрофесионалисти, а от хора, които са запознати с абсолютно всички факти по делото.

Преди два дни се въведоха промени в Закона за домашното насилие, какво мислите за тях? Добри ли са законите в тази област в България?

Беше приета една радикална промяна в закона за домашното насилие. Буквално целият беше преработен, и то изключително неграмотно и некадърно, и нямащо как да работи. Една голяма част от промените се оказаха мъртвородени. Най-общо казано хората приеха, че дори тези, които нямат официално съпружеско съжителство, а мимолетни връзки, могат да търсят защита по закона за домашното насилие. Това е много хубаво, защото все пак има някакви хора, които поддържат подобен тип взаимоотношения, те не са малко. Как обаче ще се докаже в производството, че тези хора са имали някакъв вид взаимоотношения при положение, че никой не ги афишира и не им е свидетел? Как ще докажем, че те имат такъв тип взаимоотношения? Много хубаво се пишат някакви неща, но те няма как да работят.

Има ли други промени, които смятате за нередни?

Другото нещо, което направиха добрите ни законотворци, е, че изобщо не се съобразиха, че в огромната си част делата за домашно насилие всъщност са фалшиви. Не повече от 20% са делата, които се водят, наистина за домашно насилие. Болшинството такива дела се завеждат само за да се подобри процесуалната позиция в дело, което е за развод или за родителски права. Така 80% от делата реално нямат общо с домашното насилие.

Какви са Вашите предложения за промяна?

Най-неадекватното в този закон е, че има възможност човек да бъде осъден само на базата на една декларация. Без да има доказателства, така се създава страхотна възможност да се злоупотреби с правото. Те не се реално, за да защитят истинска жертва на домашно насилие. Затова трябва да се въведе принципът за доказване на домашното насилие – запис или друго, но да не се случва само на база декларация.

Не всеки път обаче жертвата може да разполага със запис, все пак става въпрос са непредвидими ситуации?

Да, само че жертвата има правото да си тръгне. Когато продължи да стои там и да се изживява като жертва, за да получава съчувствие, тук вече говорим за едни други моменти, които са от областта на психологията. Този закон е конструиран по този начин, че често наказваме невинни и така се подронва всякакво доверие в правосъдни системи.

Какви са най-честите казуси, с които се сблъсквате. Както знаем, невинаги домашното насилие е от мъж към жена. Наскоро водих интервю с един психиатър, който каза, че дори повечето негови клиенти са мъже, тормозени от жени, което чупи статуквото.

Хората, които са с проблеми и дефицити в България, са по равно разпределени между двата пола. Проблемът е друг, че са сравнително голям процент от населението. По принцип и двата пола упражняват домашно насилие. Докато мъжете упражняват по-често физическо, жените по-често психическо насилие. Много често използват и децата в конфликтите с бившите. Така че горе-долу е по равно, но все пак жените по-често завеждат дела, които са от жени срещу мъже, тъй като на един мъж му се струва чисто унизително да се оплаче, че жена го тормози. Това е и  причината да са повече.

Още повече има такива случаи, в които идват при мен жени и казват: "С мъжа ми се съдим за родителски права, една приятелка ми каза да заведем и дело срещу домашно насилие". Аз и отговарям: "Защо ти е при положение, че е сигурно, че вие ще получите родителските права" и тя казва: "Не, една приятелка ми каза, че така трябвало да се прави, при нея станало така!" и се оказва, че огромна част от делата за домашно насилие, които се водят, всъщност нямат нищо общо с това, а само и единствено да се подобри процесуалната позиция по други дела.

Като професионалист в областта какъв съвет бихте дали на истинските жертва на домашно насилие?

Много малка част от истинските жертви на домашно насилие търсят помощ. Защото често те не знаят какво да правят, не се чувстват подкрепени по никакъв начин, нито от държавата, от никого. Сега има промени в закона, при които вкарват една камара държавни институции и органи, които освен да разхищават такъв публичен ресурс и да усложняват процедурата, друго няма какво да направят. Да, законът трябваше да претърпи някакви корекции, но не трябваше да са тези безсмислени, които бяха направени в последните дни.

Ако искаш нещо да не се случи в България, правиш комисия или правиш агенция, някаква такава колективна безотговорност да цари. Това направиха с последните промени. Така че жертвите на домашно насилие трябва да разберат, че още при първия сигнал за такова нещо, трябва да потърсят помощ. Повечето жени не разбират, че това че веднъж се ги ударили, автоматично значи, че това ще се повтори и още на първия път, в който се случи, трябва да се прекратят взаимоотношенията, трябва да се потърси помощ. Защото в момента става така, че те не търсят помощ при първия път, а оттам нататък идва кураж у насилниците, които виждат, че може да си практикува това домашно насилие и никой нищо не им казва. И това продължава с години. Домашните насилници не се променят, докато не бъдат сплашени, натиснати, санкционирани.

Това, което се появи за момичето в Стара Загора, сега и във Видин, са неща, които са част от ежедневието на хора като мен, но добиха популярност, защото хората вдигнаха аларма. Но това нещо не са изолирани случаи и не се случва рядко. Трябва много по-различен подход.