9 г. след потопа в село Бисер: Жертвите са забравени, местните-скарани, виновни-няма
6 февруари 2012 г. 8.10 часа. Страховито бучене се чува откъм река Бисерска, преминаваща през харманлийското село Бисер. Само пет минути по-рано кметицата Златка Вълкова е получила зловещо обаждане по телефона от Община Харманли: "Евакуирайте се, скъса се стената на язовир Иваново".
Жената успява да извика "Бягайте" към няколко съселяни, стоящи край моста, когато 3-метрова приливна вълна помита всичко по пътя си. Язовирът е само на 10-12 километра от селото.
Бисер е под вода. Хората панически се катерят по покривите на къщите си. Армията се включва в спасителната акция, като изпраща хеликоптери от авиобаза "Крумово". БЧК пък оказа помощ на евакуираните, които бяха настанени в помещения на болницата и старчески дом, припомня dir.bg.
По-късно баща и син от село Родопи, които се спасяват по чудо, разказват за преживяното:
"Излизаме от селото, подминаваме моста и колата пропада. Когато се обадихме на тел. 112, казаха: "Излизайте от колата, изчакайте, ще дойде помощ." Излязохме през прозореца. Вратите не се отварят - водата ги притиска. Грабна ни течението. И пак звъня - викат: "Изпратихме кола." Е, хубаво, изпратихте кола - една малка аварийна количка. Тя изобщо не влезе. Викам им, че тази кола не може и трябва да дойде поголяма. Те ми викат "добре, чакайте". Чакаме го и в тоя момент колата тръгва... Направи 4-5 кавака и спря." "Бяхме тогава в такъв капан, че няма място за отстъпление. Викам, ако се пусна, синът остава. Той отгоре на колата реве: Тате, ще се удавя. Не ми се умира... Издържахме..."