671 българи живеят втори живот след трансплантация на орган

671 души живеят втори живот у нас след трансплантация на орган от трупен донор за последните пет години. Това показват данните от регистъра на Агенцията по трансплантациите.

43 трансплантации на органи са направени в България за по-малко от половин година. "За по-малко от шест месеца това е много добра бройка. Това се дължи на факта, че имаме много добри лекари и добре работеща Агенция по трансплантациите", коментира Пенка Георгиева от пациентска организация.

За цялата 2016-а трансплантациите са били 111, като от тях от жив донор са само 12. Всички останали са от трупен донор от хора, изпаднали в мозъчна смърт, чиито близки са се съгласили те да послужат за продължаване на живота на тежко болен, поясниха от Агенцията по трансплантациите. През 2014 г. те са 143.

От регистъра става ясно, че най-силна година за донорството е била 2015-а, когато са направени 157 присаждания на органи. Най-слаба в това отношение е 2013 година, когато трансплантациите са едва 59.

За същото време 2784-ма души са декларирали приживе, че не желаят органите им да бъдат трансплантирани на други след тяхната смърт. Това е станало със заверка на отказа им при личния лекар на предпоследната страница на здравноосигурителната им книжка или чрез нарочна декларация, заверена също от техния джипи.

В същото време към момента нуждаещите се от трансплантация са 1123-ма човека. От тях за бъбрек чакат 1015, за черен дроб - 52-ма, за сърце - 33-ма, за бял дроб - 12, а за панкреас - 11.

Независимо от кризата за донори у нас обявите за предлагането на бъбреци и черен дроб в интернет замряха, твърди "Монитор".

Българска болница започва да прави белодробни трансплантации. Така ние ще бъдем единствената държава от Източна Европа и Балканите, които ще осъществяват такъв тип операции. Предвижда се те да се извършват в Университетската болница "Света Екатерина", съобщи пък Пенка Георгиева, председател на пациентската организация "Заедно с теб".

Планираме белодробните трансплантации да започнат в края на 2017 година, като те ще се осъществяват по модела на тези, които се извършват в Университетската белодробна клиника във Виена, поясни директорът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев.