65% от българите смятат, че климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите, сочи проучване

65% от запитаните българи смятат, че климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ Мария Трифонова – гост-изследовател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.

Политическите партии през последните 2-3 години не залагат в политическите си програмите и комуникациите с избирателите си проблемът с климатичните промени, смята гост-изследователя на ЕСВП: "Смея да твърдя, че нямаше партия, която категорично да заложи в своята програма мерки, в които ясно да е обяснено на обществото, че се въвеждат не защото се изпълняват европейски политики или е изискване и ангажимент, който сме поели, а защото това е борба със замърсяването на атмосферата, и въобще политики, които да са насочени към замърсяването.“  

В изследването на "Алфа Рисърч“ относно значимостта на климатичните проблеми се наблюдава един спад на процента от хора с високо ниво на осъзнатост на тази тема спрямо изследването от 2021 година. Това според Мария Трифонова се дължи на изместване на фокуса на вниманието на хората и медийното пространство поради поредицата  от кризите и политическата нестабилност в България. "Ние провеждаме това изследване за втора година и специално този въпрос се задава всяко година на българските граждани. Стабилно през годините забелязваме, че над 80% считат, че това е проблем, и има много малък процент, може би 3-4%, които считат, че това не е проблем. Това са т.нар. "климатични скептици“, които средно за Европа са около 7%.“

"България е държава, в който климатичният скептицизъм е нисък. Поради това, че в медийното пространство тази тема не е отразява с голямо внимание, не е заложена в образователната система – нашите младежи, деца не се интересуват за разлика от други европейски държави, някак си не влиза и в политическия дневен ред, считам, че това не е резултат от климатичен скептицизъм, а по-скоро на една загуба на хората и  това, че са по-притеснени от темите на деня,“ смята още Мария Трифонова.

Климатичните промени разглеждаме като особен екологичен проблем, защото те не са директно осъзнати от гражданите. Много анализи в последните 5 години показват икономическите и физическите ефекти от тези промени в климата на планетата, разказа още Мария Трифонова. "Това, в което научната общност е категорична, е, че климатичните промени в момента, такива, каквито ги виждаме и чувстваме, са резултат на действието на човека и ние излизаме отдавна от естествените колебания в климата. Т.е. в момента излизаме от тези колебания и говорим за екстремно въздействие на атмосферата.“

Проучването на "Алфа Рисърч“ показва също така, разказа още Мария Трифонова, че темата за прекратяване на употребата на въглища е подкрепено от значителен брой участници в анкетата – около 30%, "което отразява и  нарастващата осведоменост относно неблагоприятното въздействие върху околната среда, както и актуалния дебат за използваемостта на плодородните земи в регион за целите на въгледобива. Т.е. можем да кажем, че 2/3 от българите разбират тази политика и я подкрепят.“