47 години от най-адското земетресение у нас, взело над 100 жертви в Свищов

На 4 март се навършват 47 години от най-унищожителното и за България земетресение, при което Свищов даде 109 жертви. Трусът убиец от 7,6 степен по скалата на Рихтер удря точно в 21 часа и 24 минути, а сеизмичната вълна тръгва около 20 секунди по-рано от епицентъра във Вранча, а град Свищов преживява своята най-голяма трагедия. Трусът срутва блок на 8 етажа и общежитието на химическия комбинат "Свилоза" и загиват повече от 100 души. При спасителната акция в града са извадени живи под отломките 31 човека. Днес Свищов ще отбележи годишнината от трагедията. 

Вранчанското земетресение е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, земетръсна зона Вранча. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в столицата Букурещ. Броят на ранените достига 11 300 души, 32 900 сгради са силно разрушени или унищожени, а около 35 000 семейства остават без дом. Икономическите загуби възлизат на близо 2 млрд. долара. 

По-малко известен факт е, че и най силното земетресение в Черно море е било отново през март преди повече от век 

Най-силното земетресение в Черно море от 7,2 по Рихтер е през 1901 г., когато вълните достигат 5 метра височина.   

Тогава, това е доведело до истинска катастрофа. Разрушени са 1200 къщи в България и Румъния, а ударната вълна е усетена чак до Молдова. Епицентърът на земетресението е източно от нос Калиакра, на 30 километра от североизточния бряг на България, усетен е и в Букурещ.   

Основният трус е на дълбочина 15 км и генерира цунами с височина 4-5 метра, което опустоши крайбрежните райони на Румъния и България, напомниха наскоро медиите в съседната страна. 

Земетресението имаше опустошителни последици в крайбрежната зона на южна Мангалия в Румъния, много села бяха унищожени и генерира цунами с височина 4-5 метра, причинявайки разместване на брегове и други местни геоморфологични явления.

Област Добрич също беше тежко засегната от цунамито. В няколко местности, сред които Балчик, къщите са били отнесени от водните потоци.   

И така, най-силното земетресение в Черно море се случва на 31 март 1901 г. То е с магнитуд 7,2 по Рихтер. Епицентърът му бил на 20 км навътре в морето южно от нос Калиакра. Малко по-късно отново разлюлява страшно силно с магнитут 7,1 по Рихтер, припомня "Фокус". Трусът е съпътсван от силно бучене и предизвиква значителни разрушения по брега между Балчик и Шабла. Активизират се свлачища, пропадания на почвата. Пропуква се и единият от френските фарове, построени по българското Черноморие в периода 1856-1866. На негово място е построен чисто нов. 

Шабленското огнище е сеизмична зона. Става въпрос за района между Шабла и Каварна, като този център има степен на сеизмична активност 9 по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. 

След събитието пропада брегът между Калиакра и Балчик. Пропадането е с размер около 200 декара. Силно засегнати са селищата Калиакра, Камен бряг, Тюленово, Българево, Балчик, Каварна и Шабла. 

Последствията от земетресението са описани в работата на Спас Вацов от 1902 г. (Вацов, 1902), публикувани от изданието Bulgarian geophysical journal и което може да намерите в сайта на Националния Институт по Геофизика, Геодезия и География.   

"Попукаха се къщи, изпопадаха много комини и стени… В Каварна 28 къщи разпукани и съборени…Църквата, новото и старото училище и частните здания в Шабла…На югозападната страна от Балчик съборена част от морския брег с приблизително 200 декара лозя. Брегът продължава да се рони и пада в морето" (Вацов, 1902)". 

Специалисти от Националния институт по физика на Земята на Румъния предупреждават през последните години за дълбоките земетресения, произведени в източната част на Черно море, като твърдят, че е възможно по всяко време да се повтори земетресението от 1901 г. и появата на цунами-подобни явления.