Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| 19-годишният Александър Читаклиев, загинал за България без да я е виждал | ||||||
| ||||||
Каква е неговата история? Той е роден през 1849 година в Плоещ, в семейството на богатия търговец и преселник във Влашко от Сливен – Васил Александров. Младият Александър завършва българското училище в Браила и за кратко учителства. Още през 1867 година, на 18 години, става деен и пламенен деец на Тайния централен български комитет. Благодарение на възможностите на баща си и родолюбивите си чувства, дарява средства за издаването на прочутата литография на Х. Дембицки "Боят при Върбовка", която представя едно от сраженията на четата на Филип Тотю. Според изследователи дарява и сто златни жълтици за въоръжаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Самият той се записва в този знаменит отряд и вероятно за пръв път вижда родната българска земя точно като четник. В прощалното си писмо до своя баща, който бил много уважавана личност, той пише: "Любезни и прелюбезни татко! Днес аз отивам в наша земя прадедна, гдето мои прадеди са обитавали. Там ще, мили мой татко, да живея свободно. Радостно ви оставям, мили мой тате, и да простите за добър път целувам ви ръка с Бога оставям. Също милите ми братчета целувам сладичко и да им напомниш за мен дано постъпят и те по моя примерен път. Сбогом, любезни мои родители. Сбогом, сбогом, сбогом, мой тате и любезни братчета, ваш син Александър Василев. Границата на България, Юли 6, 1868 година." На другия ден, 7 юли, той ще загине. Още в първото сражение на четата проявява голяма дързост и храброст, описана в спомените на известния революционер Христо Македонски, но ще е от първите загинали. Освен че е убит, е и обезглавен. На 19 години. Могъл е да има спокоен и охолен живот. Да продължи да учителства или да бъде уважаван търговец като баща си. Всичко е било пред него. От старата му снимка ни гледа едно слабичко, сякаш смутено момче в униформа, но големият смут не е в неговите очи, а в нашите днешни души. А дали е сетил любов? А защо не си е поживял? А защо е загинал за земята ни, невиждана от него? И кой е истински син на тази земя – той или ние? Затова нека поне помним. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Важна новина от "Бургасбус"
17:12 / 27.11.2024
Ето къде няма да има вода днес в Бургас
09:58 / 28.11.2024
Дами попълниха титулярния съдийски състав на Апелативен съд – Бургас
13:48 / 28.11.2024
Бургас посреща Камиона на добрината на Coca-Cola на 4, 5 и 6 декември
11:44 / 28.11.2024
16 дни ваканция за учениците в Бургас
15:32 / 27.11.2024
19-годишен айтозлия загази сериозно
09:35 / 29.11.2024
Катастрофа с двама пострадали на пътя Айтос – Бургас
09:25 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
