Общият ефект върху българската икономика на модерната търговия или т.нар. "ритейлъри" е 9,8 млрд. лева, като говорим съвкупен ефект към търсенето. Трябва да гледаме на модерната търговия като на един интересен, развиващ се и разрастващ се сектор, носещ добавена стойност в доста големи размери в сравнение с това, което прави един квартален магазин. Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, в
предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.
Близо една трета от приходите в търговията на дребно в България са от големите вериги, сочи последния доклад на Института за пазарна икономика. Според доклада заплатите при ритейлърите са 73% от средните за бранша.
"Около една трета от приходите в търговията на дребно е фокусирана в модерната търговия. Наетите са малко над 20% (около 21% в цялата ритейл търговия), разположени в цялата страна. Това, което се важно е, че средната заплата в модерната търговия, като това е оценка за 2021 година, е близо 1700 лв.- средна брутна заплата. На практика това е с над 60% повече от средната за сектора. Модернизирането на търговията, по подобие на модернизирането в индустрията, води до много по-различни индустриални отношения, до по-висока производителност и до заплати, конкурентни със средните за икономиката ни.
А под индустриални отношения имам предвид, че взаимодействието с търговията е по-дългосрочно, стандартизирано има възможност и за излаз на външен пазар".
За приноса към българските производители гостът сподели, че директният ефект е 5,9 млрд. лева, като това са средства, които "потичат директно към българската икономика през доставчици, външни услуги, инвестиции и т.н., а допълнителният ефект е 3,5 млрд". "И вече през възнагражденията на наетите имаме един третичен, индуциран ефект от около 400 млн. лв".
"Потокът от големите вериги към българските производители на хранителни стоки е за 2,9 млрд лв, подкрепяйки производители на месо, млечни продукти и т.н., докато при нехранителните стоки този поток - за около 900 млн. лв. Това са мебели, лекарства и др. Има и външни услуги за около 1 млрд. лв., които могат да включват и реклама и др. Те отново влизат в българската икономика".
Развитието на инвестициите в сектора изминава интересен път през последните 10 години, сподели събеседникът.
"Това, което се наблюдава до 2015-2016 година е, че има огромен ръст на чуждите капитали в хранителните вериги. Разрастването на веригите се случва тогава и се привлича много чуждестранен ресурс в икономиката, което също помага за растежа. След това самите хранителни вериги могат със собствени средства да се разрастват и те го правят".
"Особено в годините на пандемията имаме изключително много реинвестиции. Това е един от секторите, които минаха доста гладко през пандемията, отбелязаха ръст, за разлика от много други сектори, които бяха ударени".
Две са тенденциите към настоящия момент, които Ганев очерта. От една страна се забелязва насочване на чужди капитали към развитие на модерни търговски вериги в нехранителния сектор.
"Имаме разрастване и развитие на сектора. Този преглед показва, че модерната търговия е един от секторите, които инвестират и към момента. Имат планове за разрастване. Това е сектор, който продължава да инвестира - по време на пандемията, след пандемията, продължава да привлича чужди капитали, което е един от големите въпроси през последните години при политическа нестабилност и невъзможност да привлечем големи инвеститор.
Ефектът на годишна база е около 400 млн. лева - инвестирани в дълготрайни материални активи, което създава допълнителен ефект от около 270 млн. лв. (в строителство, покупка на земя и др).
Това оказва допълнителен ефект върху икономиката".
Втората тенденция според Ганев е, че на фона на факта, че развитието на големите вериги ще продължи, се очаква "това да се предаде и на по-малките играчи, които преобладават на пазара". "По-голямата част от търговията на дребно е в малките магазини. Най-вероятно при тях ще имаме модернизация на отношенията".