Крайната дестинация на младата Амина и семейството й е да стигне до Западна Европа - но не в Париж или Берлин, а в спокойна Испания. Мечтят да работят почтено, да имат своя къща в някое горещо село, а в градината им да растат портокали и лимони.
"Не бихме напуснали Сирия, но "Ислямска държава" ни прогони от родината. Не искаме пак да попаднем сред градове, в които джихадисти спокойно се разхождат. Те са истински зверове", смята момичето и въздъхва тежко.
Избягала е от войната в Сирия преди 9 месеца, до последно родителите й се надявали, че обстановката ще се успокои и всеки момент светът ще се справи с разбеснелите се джихадисти. Точно тогава обаче терористите отвлекли брат й. От този момент нататък Амина не знае какво се е случило с него. "Може да са го убили или пък вербували. Може вече да е един от тях, с промит мозък. И както си говорим в този момент, да е с експлозиви по себе си и да е на път да се взриви или някъде в Европа, или пък в Близкия изток.
А може и просто да не е жив", обяснява момичето. В гласа й се долавя някаква далечна тъга. Вече дори няма сили да плаче, просто констатира безкритично фактите, сякаш са числа от отчета на някой счетоводител.
Част от братовчедите й били убити при нападение, а други пък директно се присъединили към "Ислямска държава". Затова Амина и родителите й известно време се ползвали с протекции, но джихадистите така промили мозъците на братовчедите й, че били готови да ги затрият, ако не спазват стриктно правилата им. Ударили шамар на майка й на улицата само защото си позволила да се смее, като отишла на пазар.
Затова, подобно на мнозина, 16-годишната Амина убедила майка си и баща си да потеглят към Европа, за да дирят спасение. Продали каквото имали на безценица и платили на каналджиите. Границата ни обаче била толкова добре вардена, че трафикантите ги превели от Гърция през Македония и Сърбия та до София. Тук се нанесли в един от мотелите около Лъвов мост, а благодарение на каналджиите се уредили и с легални документи.
И Амина е на мнение, че бежанците, които кръстосват центъра на столицата, са опасни. С ужас гледала как мигрантите подхвърлят неприлични думи на жените, които се разхождали в летните месеци с оскъдно облекло. Дори и на нея правели неприлични предложения, макар да ходела напълно забулена.
"Много голяма част от тях ви мразят, мразят вашата култура и вашия начин на живот. Ако могат, биха ви убили. Вие не знаете техния език и дори не разбирате, че колкото и невинно да изглеждат, докато си говорят в градинката при джамията в София, в същото време си мислят как само ще ви прережат гърлата или изнасилят, ако сте жена.
Тъжно е, но е така - християните за тях са по-низша категория хора", казва още момичето.