Законът не задължава общинските съвети да назначават обществени защитници. Ако обаче се стигне до такава процедура, омбудсманът се избира и освобождава с мнозинство от 2/3. Това е единственото законово правило за длъжността. Местните парламенти са длъжни сами да определят правилата и условията, по които тя функционира. Законът не е предвидил варианти, когато не се съберат 2/3. Демотивиращ за общинарите е и фактът, че омбудсманът се издържа от местната хазна.
Липсата на законова яснота и почти непосилното изискване за мнозинството създава абсурди. Например в правилника на Бургаския общински съвет е записано, че местен омбудсман се избира за 4 г. и за не повече от два последователни мандата. През 2007 г. за обществен защитник бе избран Таню Атанасов, наскоро той приключи втория си мандат, а през цялото това време се направиха над 10 неуспешни опита да бъде сменен.
Мнозинство от 2/3 не бе събрано и на последната сесия. В Русе и Пловдив също имаше няколко неуспешни избора, проблемът все е недостигът на гласове. През пролетта съветниците под тепетата все пак изнамериха решение - докато ГЕРБ и коалиционните партньори се разберат, сложиха временно изпълняващ длъжността - бившия зам.-кмет на район "Централен" Борислав Стаматов.
"Изискването за такова мнозинство е най-големият проблем. Другият е, че срещаме неразбиране от кметовете. Омбудсманът винаги се съгласува със съответния градоначалник, а той в повечето случаи вижда в него опозиция, а не партньор", заяви пред "Сега" Павлина Делчева, обществен защитник в Стара Загора и председател на сдружението им.
По закон функциите на местните омбудсмани са формални. Те могат да издействат решения в полза на гражданите, но нито един техен акт няма задължителна сила спрямо институциите. Въпреки това омбудсманът може публично и официално да защитава интереса на населението, освен това има достъп до документи и заседания на властта. "Мъчим се да убеждаваме, разчитаме и на медиите за обществен натиск", казва Делчева.