©

Всяка година се прибавят нови 300 души, а 200 не дочакват спасителната трансплантация. Това е официалната равносметка за България в Европейския ден на донорството и трансплантациите.

Повече от 85 на сто от българите в регистъра имат нужда от бъбрек, обясни д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.

Реално от бъбречна трансплантация се нуждаят около 3000 от общо 3400 души на хемодиализа, но по различни причини те не са поискали да бъдат включени в официалния списък на чакащите трансплантация, каза за "24 часа" проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество.

За черен дроб чакат 44-ма българи, за сърце 20, за бял дроб 8, като един от пациентите се нуждае едновременно и от сърце. Петима се надяват да им присаждат панкреас, а един - тънко черво.

В листите на чакащите в държавите от Евросъюза има общо над 61 000 души и всеки ден 12 от тях излизат от списъците завинаги, но не защото са били трансплантирани.

Два пъти повече операции по присаждане са направени тази години у нас и на практика няма случай на отказ от близките на хора в мозъчна смърт да дарят органите им. Благодарение на този жест 48 души са получили шанс, без който са били обречени.

Най-много са присадените бъбреци. У нас успешни към края на първата година са 88% от трансплантациите, до 80% в края на третата година, до 70% в края на петата и до 52% в края на 10-ата година. Това обобщи проф. Емил Паскалев, ръководител на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница и председател на Българското нефрологично дружество.

За Европа данните са средно с 5% по-високи за всеки от периодите. Обяснението е, че в повечето държави водещите критерии за избор на терапия са медицински, докато у нас има ограничения - от избора на лекарства до възможностите за прилагането на скъпи, но ефективни методи.

Повечето хора с трансплантирани бъбреци се наблюдават в Александровска болница.

В най-лошо състояние пристигат трансплантираните в Пакистан българи, обясни проф. Паскалев. Половината от тях имат срив още в първите месеци след връщането си. В азиатската държава няма пречки за лесно сдобиване с орган. Но се прави компромис със съвместимостта между донора и човека, който ще живее с бъбрека му. Освен това оперираните в азиатската държава се връщат без медицински документи.

Усложненията и терапиите след трансплантации са един от фокусите на продължаващата до 12 октомври национална конференция по нефрология. На нея специалистите обсъждат най-новите медицински подходи при болестите на бъбреците.