Те бяха обвинени през 2000 г. в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията. Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия. През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.

На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса. През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане. През 2006 г. присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. - окончателно потвърдени от Върховния съд. На 17 юли 2007 г. смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия. През юни 2007 г. молбата на Ашраф ал-Хаджудж да получи българско гражданство бе удовлетворена.

На 24 юли 2007 г. Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж се завърнаха със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над 8 години, завършиха с посредничеството на ЕС, Франция и Катар.