 © Burgas24.bg |  |
Направеното през изтеклия мандат и предизвикателствата през настоящия момент, в който се намира страната ни, и близкото бъдеще бе темата, на която се спря водачът на листата на Коалиция за България в Бургас пред академичната общност на университета „Проф.д-р Асен Златаров". Водачът на листата каза, че с увереност може да заяви, че изтеклият мандат на правителството е бил успешен и са реализирани ключовите цели, които са били поставени през 2005. „Някои от тези цели се оказаха по- трудни, но в края на мандата може да отчете, че някои от очакванията през 2005г. бяха надминати", каза Орешарски. Той допълни, че България вече е член на ЕС, макар че през 2005 година това не е било толкова очевидно и правителството е употребило доста усилия да отстрани някои слабости пред членството ни в Евросъюза. Успоредно с членството, другата ключова цел е ускоряване на икономическия растеж с оглед на по- ускореното социалноикономическо развитие на страната. „Максимално добре се възползвахме от добрите икономически времена и постигнахме икономически растеж и трите години до момента над 6 на сто, което е сред най-високите темпове в рамките на ЕС, при това сравнително устойчив от гледна точка на постоянство на растежа. И трите години той са колебаеше между 6-6,5%", каза Орешарски. Той допълни, че този устойчив растеж е основан на политики, които са насърчили притока на преки чуждестранни инвестиции и са стимулирали активността на местните инвеститори. Над 25 млрд. евро са влезли в страната ни през последните четири години, припомни Орешарски и посочи, че това е няколко пъти повече от чуждестранните инвестиции за периода 1990-2005 г. Бургаски регион един от регионите, привлекли доста инвестиции и местни, и чужди, като това се вижда от облика на самия град и курортите около него, каза Орешарски. Той уточни, че в региона са инвестирани най- много публични ресурси, които са от порядъка на няколкостотин милиона лева общо, въпреки това публичният сектор изостава и не може да догони интензитета на инвестиционната активност на частния сектор. „Елемент от нашата политика беше целенасочено намаляване на преките данъци, така че да се стимулират частните инвестиции, тъй като те са по-ефективни от инвестициите в публичния сектор. Смятам, че в това отношение се движим в правилна посока. Не само успяхме да създадем един от най- благоприятните инвестиционни климати в ЕС за последната година, но сме на второ място след Дания по привлекателност за инвеститорите и това е оценка на ЕК" , обясни Орешарски. Той допълни, че е изпълнена и другата цел за повишаване равнището на социалната отговорност, но всеки сам може да прецени доколко е подобрено благосъстоянието на хората в сравнение с 2005 година. Пламен Орешарски каза, че 2005 е имало съмнения дали коалиционното правителство ще успее да задържи стабилните макроикономически и фискални позиции. Това не само е станало, но дори правителството е успяло да развие тази стабилност. „Никога публичните показатели в България не са били с толкова стабилни показатели. Фискалният резерв към края на 2005 г. възлизаше на 4.5 млрд. лв., а към настоящия момент фискалният резерв се движи малко над 8 млрд. лв., т.е. почти е удвоен, и това е една от предпоставките в този момент България да стои сравнително стабилно на фона на колебаещите се в макроикономически и фискален план новоприсъединили се страни, каквито доскоро давахме за пример като Унгария, Румъния и Прибалтийските страни. Повечето от тях не можаха да издържат колебанията на финансовите пазари и потърсиха огромни външни кредити от ЕК и от МВФ, за да стабилизират макроикономическата си среда. На този етап ние не само, че нямаме необходимост от кризисно финансиране, а запазваме и устойчивост и на фискалната политика, въпреки намалените приходи тази година", каза Орешарски. Той допълни, че най-вероятно в средата на годината ще приключим с малък излишък и вероятно ще бъдем една от малкото или единствена страна по този показател в ЕС. Орешарски обясни, че показателите щяха да бъдат много по- добри, ако страната ни не бе попаднала под влиянието на втория етап на глобалната криза, а именно след краха на „Лемън Брадърс", който се характеризират с много бързо пренасяне на ефектите от американската финансова система към европейската банкова система, а от там и в реалния сектор. За това бързо пренасяне и непрогнозираемост говори и фактът, че неколкократно Европейският фонд е ЕК са променяли прогнозите си. Още в края на миналата година правителството направи амбициозен антикризесен план, припомни Орешарски. Голяма част от мерките в него са били насочени за стабилизиране и недопускане на пукнатини в банковата ни система. Съвместно с БНБ са предприети стъпки и към настоящия момент може да се отчете, че банковата система на България не мина през криза и нито един лев на българските данъкоплатци не е използван за стабилизиране на банковата система, както това е направено в доста страни и то развити като Германия, Англия и САЩ. "Основата на антикризисния план досега работи добре. Няма никаква заплаха за стабилността на банковата система, за ресурса на фирмите. Първият най- голям ефект е позитивен. Успоредно с това увеличихме публичните инвестиции, създадохме предпоставки за по-добър достъп на малки и средни предприятия до кредитния резерв. Държава използва половин милиард лева от фискалния резерв, който отиде към Банката за развитие и чрез търговските банки вече почти напълно е разпределен към малък и среден бизнес, за да се финансират инвестиционни проекти", каза още Орешарски. Той допълни, че доста по-гъвкави са и социалните програми за подпомагане за задържане на работни места. Финансистът допълни, че има готовност и в по-големи детайли да се развие антикризисния план, макар че в момента каквото и да се направи не е най- подходящото, тъй като сме в избори и за това е важно веднага след изборите бързо да се сформира правителство, за да може да продължи активно работа за успешното приключване на настоящата година и да създаде рамката на следващата финансова 2010. Орешарски изрази надежда, че тази рамка ще е по-добра от настоящата, но няма основание да се мисли, че следващата година няма да е под знака на кризата. Той допълни, че ако се запазят сегашните темпове, страната ни ще има добра стартова база за периода на възстановяване, след като кризата отмине. Трябва да се мисли как може да се възползваме от кризата. „На този етап ние имаме идеални предпоставки- стабилна макроикономическа среда, устойчива фискална позиция и, макар и неприятни, симптоми на преструктуриране на икономиката. Инвестициите в недвижими имоти се свиват в последно време, което е предпоставка за инвестиции в други сектори. Данните за чуждестранните инвестиции за първите три месеца показват началото на такава тенденция. Трябва да продължим да работим тя да се развива в това число и с активно съдействие от страна на държавата по отношение на финансиране на ключови сектори като технологии, научни изследвания. "През изминалите четири години приоритет за правителството са били образованието, науката и изследванията, каза Орешарски и допълни, че само Университетът „Проф. Д-р Асен Златаров" има ръст на субсидиите с 1.6 спрямо 2005г., което е малко под средното за страната. Орешарски припомни, че през 2005 година във фонда за научни изследвания е имало 5 милиона лева, а днес в този фонд има 100 милиона лева.
По време на срещата с преподавателите на университета мажоритарният кандидат на Коалиция за България Любомир Пантелеев съобщи, че в пътно строителство в Бургаски регион през мандата са инвестирани 215 милиона лева, което е четири пъти повече в сравнение с предходния мандат, във ВиК-инфраструктурата са инвестирани седем пъти повече средства, общинските бюджети са нараснали средно с 2.5 пъти, безработицата от 8.5 % е спаднала на 3.5 %, но сега заради кризата ще има покачване. За първи път в морската ни история, част от някои пристанища станаха общински, припомни още Пантелеев.По време на срещата преподавателите питаха водача на листата за бюджетния излишък, как се формира той и защо е необходим. На това финансистът отговори, че излишъкът е вид инструмент и зависи много дали ще се прилага от отвореността на икономиката на съответната държава. Други въпроси, които му бяха зададени, бяха за по- самостоятелна финансова политика на ВУЗ-овете и по-широка автономия от държавата, за кризата, нейната цикличност и етапи, и кога евентуално ще отмине.
Източник: Агенция "Фокус" |
