| Коронавирусът отне живота на дете, на което уж нищо му нямало | ||||||
| ||||||
“Обичаше да танцува, да пее, да кара хората да се смеят. Просто не можеше да стои на едно място", описват я близките ѝ. “Това не може да се преживее", казва съсипаната майка Сабин. И разкрива пред АФП, че момичето просто имало лека кашлица преди седмица, която лекували със сироп, билки и инхалации. В събота обаче Жули започва да се задушава. “Беше ѝ трудно да поеме дъх. След това започнаха пристъпи от кашлица", припомня си майката. Така че в понеделник решили да отидат на лекар. Той вика Бърза помощ и пристига екип в защитни облекла, за да отведе момичето, на което е поставена кислородна маска, в най-близката болница в Есон. Сабин се връща у дома. Когато час по-късно се обажда в болницата, ѝ казват, че момичето е прегледано на скенер и “няма нищо сериозно". Направили ѝ тест за коронавирус и резултатите се чакат. През нощта състоянието на Жули се влошава и я местят по спешност в детското отделение на парижката болница “Некер". Правят още два теста. Настаняват я в малка стая със сини стени и мечета. “На 16 години тя е още дете." Във вторник ученичката вече е в реанимацията. Но още е в съзнание. Когато майка ѝ идва да я види, тя почти няма сили да говори, но казва: “Боли ме сърцето". Двата теста дават надежда - те са отрицателни. “Лекарят дори ми направи знак с вдигнат палец, че всичко е наред", продължава разказа си майката. Късно е и Сабин се прибира с намерението да дойде на следващия ден. Но късно вечерта ѝ звънят - дошли са резултатите от най-първия тест, който е положителен. Междувременно състоянието на момичето се е влошило дотолкова, че е интубирано. “Не можех да повярвам, мислех, че са сбъркали. Защо този резултат дойде толкова късно?", ридае майката. “От самото начало повтарят, че младите карат леко. И ние повярвахме, като всички останали", присъединява се Манон, по-голямата сестра на Жули. Малко след полунощ ново позвъняване: “Идвайте бързо!" “Сега вече изпаднах в паника - продължава майката. - Веднага разбрах, че се е случило нещо непоправимо. Когато пристигнах, тя беше посивяла" В 1 ч през нощта Жули умира. Майката докосва ръката ѝ, усеща, че още е топла дори през предпазните ръкавици. После ѝ съобщават - край, повече няма да я види. Във времена на пандемия правилата са стриктни. Не може да вземе и нищо от вещите ѝ - те ще бъдат изгорени. Не може да запази дори синджирчето от кръщенето ѝ. Отнасят тялото в моргата на болницата. Оттук ще го вземат за погребението. Няма да има церемония. “Още същия ден трябваше да изберем ковчега. Нямаше да можем нито да я облечем, нито да я гримираме, нямахме право." В четвъртък, след като властите официално съобщават за смъртта на Жули, телевизиите започват непрекъснато да повтарят, че е починало 16-годишно момиче. “Беше непоносимо, защото това беше моето дете - казва почернената майка. - Никога няма да получим отговор защо това се случи с нея." |
| Още по темата: | общо новини по темата: 14429 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2405 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Международни новини:
