Вносният козунак няма нищо общо с вкуса на българския. Който си купи вносен козунак, най-вероятно ще остане разочарован. Това каза Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България". Според него в продукт, който има яйце, за да има трайност два-три месеца при стайна температура, се слагат различни стабилизатори, които не са опасни, но не са полезни. „Освен това - българинът обича топъл козунак", каза още той. По думите му - българският производител не може да се похвали само с красивите кутии на италианския. Това обаче би оскъпило излишно продукта. Според Попов българите по-скоро си купуват, отколкото месят домашен козунак за празника. „Вече няма кой да меси онези прекрасни козунаци, българката стана много заета и удобството за нея е, че може да си ги купи", каза той. По думите му, когато козунакът е направен от майстор-хлебар, качеството не отстъпва на това на бабиния козунак.
Попов разказа, че хубавият козунак се прави трудно. Процесът на подготовка е дълъг - месенето е дълго, втасването на тестото също, слагат се повече и различни продукти. Изпичането също е сложно. Пренастройва се целият процес на работа на машините спрямо ежедневното производство, за да може да се направят достатъчно на брой козунаци навреме.
Най-често в козунака се слагат различни твърди ядки - орехи, бадеми, лешници, сушени плодове - стафиди, кайсии. Последният успешен експеримент в тази посока е на кюстендилска фирма, която е сложила в козунака сушени череши и се е получил оригинален вкус. Слагат се още различни мармалади, канела, какао.
Козунак се произвежда целогодишно, но изобилие има само по Великден - най-вече заради търсенето. Всяка фирма се е ориентирала по производството си през годината за това - какво количество да произведе.
Източник: агенция "Фокус" |