Слави Томов представя енигматичния Maurice Blanchot, който "не разказваше истории" | ||||||
| ||||||
"Това, което той прави, не е нито чиста литература или фикция, нито чиста философия или по-скоро аз бих казала - рефлексия и теоретизация. Точно защото не е нито едното, нито другото, Морис Бланшо е възхитителен, предизвикателен и толкова любим на такива големи имена: Емануел Левинас, Жак Дерида, Жорж Батай, Мишел Фуко, Жил Дельоз. Това са хора, които се възхищават от Морис Бланшо , които черпят от неговите книги много от своите идеи, които след това разгръщат теоретично" - това казва преводачът на Морис Бланшо и директор на Издателска къща "КХ - Критика и хуманизъм" - Антоанета Колева за тетралогията: Смъртната присъда (1948), Желания момент (1951), Онзи, който не ме придружаваше (1953), Последният човек (1957). Кое обаче наложи отново да бъде инжектиран интерес към Морис Бланшо (1907-2003) или да бъдат разгледани не само неговите книги, но и литературо-философските му есета? Отговорът се крие може би по-скоро не само в това той да бъде изваден от стерилната академичност, където винаги е бил поставян, но и да се отдаде нужната почит към подобна фигура, дала тласък на най-големите западноевропейски интелектуалци на 20-ти век. Предстоящото събитие цели по-скоро да бъде поставен адекватен акцент и маркер върху неговата тетралогия в една по-широка рецептивна среда, лишена от университетската имунизация. Срещата цели да бъде поставен акцент върху хибридността на неговите текстове, ротиращи между литературата и философския рефлекс. Да бъде изваден от brim-а на времето. Кой е Морис Бланшо? Морис Бланшо (на френски: Maurice Blanchot) е френски философ, писател, литературен, културен и политически теоретик. Оказва силно влияние върху постструктуралистки философи като Жак Дерида. Роден е на 22 септември 1907 г. в селцето Квен, департамент Сон е Лоар (на френски: Saône-et-Loire), регион Бургундия, Източна Франция. Завършва Страсбургския университет, където става близък приятел с Еманюел Левинас, а след това и Сорбоната. |