В пакета на задължителния профилактичен преглед се включва още и изследване на урината с тестленти, проверка на остротата на зрението, измерване на кръвното налягане и електрокардиограма.

Назначаването на лабораторни изследвания позволява да се открият пациенти с повишен риск към сърдечно-съдовите заболявания, захарния диабет и злокачествените заболявания и включването им в регистър на рисковите групи, който се води от джипито. При откриване на риск за развитието на такива заболявания общопрактикуващият лекар насочва пациента към специалист за допълнителни изследвания и уточняване на диагнозата.

Новост е и правото на общопрактикуващите лекари да дават направления за високоспециализирани изследвания - мамография на двете млечни жлези, туморни маркери PSA, с които се диагностицират заболяванията на простатната жлеза при мъжете, както и изследванията на хормоните на щитовидната жлеза - FT4 и TSH.

Промяна има през тази година и в наблюдението и грижата за пациенти с хронични заболявания. Увеличен е броят на заболяванията, които се диспансеризират от общопрактикуващите лекари. Тяхно задължение е да информират подробно пациентите си от необходимостта за диспансерно наблюдение. Диспансеризацията се извършва със задължителното съгласие на пациента, чиято отговорност е да посещава редовно определените от общопрактикуващия лекар дати за контролните прегледи, които са четири пъти в годината. Отказът на пациента от диспансерно наблюдение се документира с подпис в амбулаторния лист.

По време на прегледите се вписват всички диспансерни диагнози. Ако пациентът не се яви на някой от четирите прегледа, този преглед не се заплаща. При отказ на пациент да бъде диспансеризиран, не могат да се изписват лекарства по линия на НЗОК за съответното заболяване.