© | Днес Православната църква почита Свети Дометий и Неделя след Петдесетница. Историята на Дометий е доста вълнуваща. Той се родил в Персия като езичник във времето на Константин Велики. Като малък той се запознал с Христовата вяра, оставил езичеството и се кръстил. Толкова много той обикнал истинската вяра, че напуснал всичко светско и станал монах в един манастир до град Низибия. След като поживял тук известно време, той пожелал да се отдаде на безмълвен живот. Затова напуснал манастира и отишъл в една пуста планина, където се настанил в пещера.
Чрез пост, молитва, бдение и богомислие той достигнал такава светост и съвършенство, че изцерявал от всякакви болести. В тия предели дошъл Юлиан Отстъпник. Той чул за Дометий и пратил люде да зазидат отшелника в пещерата жив, заедно с двама негови ученици. Така свършил живота си този Божи угодник и се преселил в Царството небесно. Това станало в 363 година. Свети Дометий живял при царуването на Константин Велики. Негова родина била Персия, където той бил обърнат от езичеството в християнството от човек на име Уар. Като оставил родствениците и родината си, проникната от езическото нечестие, свети Дометий се отправил към пределите на гръцката държава, в град Низибия.
Тук отишъл в един манастир и приел свето Кръщение, а след това се облякъл в монашески образ и непорочно преминавал подвига на постническия живот. Но поради внушенията на завистливия и лукав бяс, живеещите в този манастир монаси го намразили и свети Дометий бил принуден да избяга в манастира на светите мъченици Сергий и Вакх, който се намирал в град Теодосиопол. Тук той подражавал на живота на архимандрит Нурвел, за когото се разказва, че в продължение на шестдесет години не вкусил нищо варено, спял извънредно малко, и то не лежейки или седейки, а като стоял, опирайки се върху жезъла си. Днес повод да почерпят имат всички, които носят красивите имена Валери и Валерия. |